На здравето на челюстта често не се обръща необходимото внимание, но е възможно да възникнат доста сериозни усложнения, сред които и остеомиелит.
Остеомиелит – това е много сериозно заболяване. Представлява гнойно възпаление в костите на челюстта, което засяга всички структури на костите и става причина за развитие на остеонекроза.
Остеомиелитът е одонтогенно заболяване, което заема едно от водещите места в хирургичната стоматология. То е характерно за мъже на възраст от 20 до 40 години. И съществува градация по неговото разположение, така например, в долната челюст се развива 2 пъти по-често, отколкото в горната.
Как се разпознава възпаление на костта на челюстта и какво трябва да е лечението
Остеомиелиетите се делят в зависимост от източника на инфектиране и механизма на предаване на тази инфекция.
Например, понякога се развиват одонтогенни, които са свързани с патология на зъбите, съществуват и хематогенни, които се развиват на фона на разпространение на инфекции от отделни огнища с кръвообращението, травматични – появяват се при получаване от човек на увреждане на челюстта.
Три са причините за остеомиелит. Инфекцията може да проникне в костта чрез възпален зъб или да бъде разпространение чрез кръвообращението от възпалена рана. В някои случаи може да се стигне до травма или фрактура на челюстта.
Причини за развитие на проблема
Най-често срещан е одонтогенен остеомиелит – до 80% от случаите. Проявява се на фона на нелекуван кариес, периодонтит, алвеолит, гранулом, киста на зъба.
Причина за хематогенния вариант може да са фурункули, гноен отит, ангина, дифтерия, скарлатина и други.
Провокатор е най-често заболяването златист стафилокок, стрептокок от група В, ешерихия коли, псевдономас аеругиноза и други.
Разбира се, на развитието на този проблем осезаемо влияние оказва състоянието на имунитета. Например, при хронични заболявания, като диабет се увеличава риска от остеомиелит, тъй като са налице провокиращи фактори.
Как се разпознава
Повечето от нас се интересуват как могат да разпознаят проблема. Това заболяване се съпровожда с повишаване на температурата, слабост, отоци, болки в мястото на възпалението. Появяват се фистули, локални абсцеси.
На рентгенова снимка се вижда зона на гнойно разрушаване на костта. Освен това се разграничават следните признаци на това заболяване.
Симптоми на остеомиелит на челюстта са остра болка, която се разпространява към ухото, очните ябълки или слепоочията. От устата се появява гнилостна миризма, наблюдава се отделянето на гной около зъбът, който е провокирал е остеомиелит.
Рязко се повишава температурата, нарушава се сънят, апетита, развива се силен оток. Впоследствие се разпространява, възниква затруднение или ограничение при отваряне на устата, при преглъщане и дишане.
В долната челюст се появява изтръпване на устните, възниква асиметрия на лицето. Възможни са проявления на синузит, възпаление на очните ябълки.
Как се поставя диагноза и какво е лечението
Ако фазата не е остра или е без ярко проявление, то диагностиката се провежда от зъболекар хирург. За тази цел са необходими данни от лабораторни изследвания. Това е пълна кръвна картина, а също и биохимия.
Освен това се назначава и клинично изследване на урина с цел установяване на еритроцити и наличие на белтъчини. За да разберем как провокаторът е станал причина за такова възпаление, следва да се направи бактериална посявка от огнището на възпаление.
Ако има изменения в костта, то те ще се видят на рентген. При остър вариант е необходима комплексна диференциална диагностика. Лечението на остеомиелит се провежда местно, а също и с прием на системни препарати.
Антибиотик и прочие варианти по лекарско предписание. Местно – това означава да се извадят зъбите около гнойното огнище, да се извърши процедура по евакуация на гноя, да се извърши промиване на устната кухина с антисептични и други препарати. В кухината се поставят лекарствени препарати.
Лечението е дълго, понякога е необходима хоспитализация. Освен това могат да се използват общи варианти за терапия – дезинтоксикация, симптоматична терапия, изписват се имуномодулатори. Могат да се предложат и други съвременни варианти на терапия като оксигенация, плазмафереза, местна физиотерапия, ултразвук, магнитотерапия.
При хронични проявления на заболяването може да се предложи премахване на част от костта, след като да се проведе остеопластика. Ако съществува риск от фрактура, то се извършва шиниране.
В такава ситуация е недопустимо самолечение, веднага при специалист.
