Описание

Синдром на Аспергер представлява разстройство на развитието, което затруднява взаимодействието на детето с останалите хора. Състоянието също се означава като синдром на малкия професор, тъй като повечето деца са средно или по-интелигентни от останалите.

Но характерното за синдрома, че трудно засегнатите създават истински приятелства, тъй като за разлика от аутистите, те няма проблеми с комуникацията с останалите хора. Но в повечето случаи са вманиачени в своите интереси и говорят само за тях, а това прави поведението им до известна степен неловко.

Децата с този синдром проявяват някои от признаците на аутизма. Например, трудно успяват да се научат как да се държат с останалите хора, предпочитат рутината, а не промяната. Но за разлика от аутистите, децата със синдрома обикновено започват да говорят преди 2-годишна възраст, като характерно за тях, че по това време все още не са започнали да ходят.

Синдромът на малкия професор е хронично разстройство на развитието, но повечето деца се повлияват положително от лечението. И като зрели хора повечето се научават да възприемат своите силни и слаби страни и могат да надградят и развият социалните си умения.

Какви са симптомите?

Признаците на синдрома се забелязват на 3-годишна възраст или по-късно. Но изявите на разстройството на развитието са индивидуални при всяко дете. Децата с този синдром:

• Много трудно отделят от времето си да бъдат с други деца. Но това не означава, че те избягват социалните контакти. Но не притежават инстинкти и умения, които да им позволят да изразят своите мисли и чувства и да забелязват чувствата на другите.
• Създават си своя собствена рутина – например обичат да правят едно и също всеки ден и промените за трудни за тях.
• Не могат да разпознават вербалните и невербалните сигнали или трудно усвояват нормите за поведение сред хора. Например могат да се взират в другите хора, но не могат да направят контакт очи в очи или не могат да възприемат какво означава лично пространство.
• Обикновено говорят с еднаква интонация, което е пречка за привличането на вниманието на околните. Или е възможно стилът и начинът им на говорене да бъдат на много високо ниво, като детето да изглежда по-напреднало в развитието си от останалите на неговата възраст.
• Може да им липсва достатъчна координация на движенията. Също така е възможно израженията на лицето, позите на тялото и жестовете на засегнатите деца да изглеждат необичайно или да бъдат малко тромави.
• Възможно е да пишат грозно и нечетливо, което да не могат да коригират с времето или да срещат затруднения в усвояването на други двигателни умения като например каране на велосипед.
• Често имат един или няколко интереса, върху които са маниакално фокусирани. Например могат да демонстрират маниакален интерес към отровни змии или да са страстни фенове на някоя музикална звезда, също така са и страстни колекционери например на фотоси на известни личности, на монети и пр.
• Смущават се обикновено от силни шумове и силни светлини.

Как да помогнете на детето си със синдром на Аспергер да успее?

В домашна обстановка можете да помогнете на детето си като го научите да се доверява на собствените си възможности като го насърчавате да усвоява нови умения.

Затова можете да създадете правила, предоставяйте му визуални помощни средства, които да предизвикват интерес у него, за да усвоява по-лесно уменията. Нужно е търпение от ваша страна като родител и подкрепа. Възможно да ви отнеме време да намерите специалист, който да има опит с лечението на деца с този синдром.

Какви са причините?

Точната причина за нарушенията в развитието не е известна и затова не е открит начин за тяхното предотвратяване. Наблюдава се тенденция, че съществува наследствена предразположеност и в тази връзка изследователите провеждат изследвания, с които се опитват да открият конкретната генетична причина.