Желанието на един човек да натрупва планини от непотребни вещи е психиатрична диагноза или особеност на характера?
По тези въпроси от Lechenie.bg се консултирахме с водещи лекари-психотерапевти.
Обратно развитие
В случай, ако човек е наистина болен, презапасяването или така нареченият синдром на Диоген, това най-вероятно се дължи на биологично увреждане на главния мозък или свързани с напредването на възрастта изменения.
Не е тайна, че старостта, която много хора наричат „обратно развитие“ и се съпровожда от значителни изменения в емоционално-волевата сфера. Това и нарастващата подозрителност, необщителност, страх от обедняване, предразсъдъци, а в резултат и склонността към натрупване на вещи.
Същевременно на хората в напреднала възраст им се предоставя една прекрасна възможност да създадат една цялостна интегрирана картина на събитията случили се в техния живот и да се наслаждават на своята мъдрост и спокойствие.
Ако това не се случи, им остава само да обясняват колко са недоволни от това какви грешки са направили в миналото. Тогава тяхното усещане, че не са се реализирали не им позволява да се, образно казано, возят на колесницата на съдбата и да направляват своето бъдеще.
Със синдрома на Диоген склонността към натрупване на безполезни вещи е свързана само отчасти и се отнася за крайностите в поведението на древногръцкия философ, неговия стремеж да игнорира социалните норми, да поставя на първо място личната добродетел, а не обществените достижения.
Същевременно философът се стремял към простота. Например, веднъж той изхвърлил единствената си чашка, виждайки как момче пие вода от ручей и след това започнал да пие от шепите си.
Образът на Плюшкин от романа „Мъртви души“ може да допълни описанието на симптома, тъй като дори дрехите на героя на Гогол са се състояли от удивително количество разпокъсани и разнородни неща.
Сандък за спомени
Натоварвайки се в безсмислено натрупване на непотребни вещи, хората най-често провеждат своеобразна инспекция на миналото и това всъщност им пречи да се радват настоящето.
В екзистенциално измерение това съответства на меланхолично възприемане на света. Понякога хората в напреднала възраст изпитват жал, когато се разделят с вещи, които им навяват приятни и вълнуващи спомени.
Тъй като когато изхвърлим непотребен предмет, тогава с него си отиват и всички преживявания, които ние свързваме с него. И когато запратим конкретна безполезна вещ в коша, ние се отказва от тези приятни и вълнуващи спомени.
Това е подобно на момента, когато след края на коледно-новогодишните празници ние махаме украсената елха и я занасяме за съхранение в таванското или избеното помещение.
Проблемът е в това, че, образно казано, от толкова много дървета не се вижда гората. Многобройните предмети, които действително могат да се използват, се губят сред такива, които вече непотребни и е наложително да бъдат изхвърлени.
Често ние дори и не помним за тяхното съществуване, обръщаме на тях внимание само когато стане въпрос за почистване. Изненадани сме от факта, че до сега не сме им намерили приложение и дори още повече – как сме живели досега, без да използваме тези прашни съкровища.
И отново ги захвърляме в килера, но този път обнадеждени, че нещо ще направим с тях, като това може да се повтаря до безкрайност.
Истината, която стои зад тези премествания на предмети от зоната на безразличието в зоната на интереса е достатъчно проста, но може да изглежда немного приятна. Тя се състои в това, че съхраняваме това, което на практика не ползваме.
