С поява на второ дете в семейството децата започват подсъзнателно започват да се борят за вниманието на родителите, и понякога това състезание води до сериозни психологически проблеми.
Какви са източниците на синдрома на по-голямата сестра и възможните негови последствия
Често възрастните подценяват младежките социални мрежи, определят ги като напразна загуба на време, и смятат, че там се споделят само клипове с мили животни, танци и други забавления.
Наред с веселите клипове е възможна една от формите за комуникация на младежите за наистина сериозни проблеми и вътрешните вълнения.
Например, неотдавна в TikTok активно се обсъжда синдром на по-голямата сестра. Потребителите под формата на ироничен скечове започват да излагат своите мисли по повод това как им е повлияло раждането на второ или следващо дете в семейството.
Сега под хаштаг #oldsister са събрали над 173 млн. клипове. Това ни накара да проучим наистина ли този синдром съществува, как влияе на момичетата и опасен ли е за бъдещето?
Причини за синдрома
Синдром на по-голямата сестра се нарича частният случай на по-известно явление – синдром на по-голямото дете.
Преди раждането на брат или сестра по-голямото дете, бидейки единственото, е център на семейството, малко са били причините, които са могли да го накарат да се усъмни в любовта на родителите.
С появата на брат или сестра, ситуацията кардинално се променя – любовта на родителите трябва да се дели с още някого.
Така възниква травмата на сваления от трона. Детето престава да бъде единственото, възниква завист и се формира конкуренция. И това е нормално, то е психологически и биологично очевидно.
Най-често в такава ситуация попадат деца на възраст от 3 до 6 години, тъй като преминават през период на Едип – учат се да се идентифицират, да се примиряват със своето АЗ.
В ситуациите, когато родителите отделят повече време на другите си деца, най-голямото изпитва трудности със самоопределянето и твърде ранната си самостоятелност, като започва да търси причина за проблема вътре в себе си.
Помни как са го обичали преди раждането на неговия брат или сестра и как времето, което им се отделя съществено намалява. Детската психика е егоцентрична и си обяснява промяната, че това се случва заради мен.
Момичетата по-трудно се справят с този комплекс, затова и този синдром е обособен в отделно явление.
Път към постигане на успехи
Развитието на синдрома на по-голямата сестра има две страни. Първата – мисълта на момичето, че може да завоюва любовта на родителите си обратно. Например, с помощта на добри оценки, грамоти или заслуги в спорта.
Заблуждава се, че ако донесе постижения и бъде добра, то ще си върне загубения трон, а родителите не разбират, че отличните оценки и грамотите от училищните олимпиади.
Ако тези усилия на по-голямото дете не се съпровождат с някакви проявления на топлота от страна на родителите, то с възрастта човек може да стане емоционално глух и меланхоличен, а също и да започне да страда от проблеми в сексуалната сфера и ниска самооценка.
По-големите сестри, които живеят в постоянна борба, вечно балансират на тънката граница между върха на триумфа и депресията. В такива случаи агресията към родителите за отхвърлянето е забранена, неприета, неосмислена.
Започват безкрайни въпроси на самите себе си. Някои психоаналитици определят това състояние, като негативен нарцисизъм.
Грижа за по-малкото дете
Обратното е, когато сестрата не се конкурира с другото дете, а поема грижите за него. Това пак е прикрит гняв, изместване на фокуса с цел да се покаже на родителите какво прави, за да могат те да я оценят. В този случай голямата сестра идентифицира себе си като добър родител. Причината за такова поведение е същата, прикрита агресия.
В зряла възраст такива девойки често продължават да търсят обект за грижа. Те се грижат за своите романтични партньори, стават техни майки, като се превръщат в център на своя живот, и смятат, че така могат да получат повече любов и внимание.
Какво е решението
За да не развие детето такъв синдром, родителите трябва достатъчно да му дадат да разбере, че го обичат по същия начин, както и преди появата на неговия брат или сестра, и обичта към него е без условия.
Родителите трябва да се уверят, че детето не се чувства самотно. С всичките си действия те трябва да демонстрират, че го виждат, обичат и подкрепят.
