Навярно немалко от нас са чували за рибената кост, която преминава през стената на хранопровода и започва да пътешества из тялото, докато не стига до сърцето.
И костицата пронизва сърцето – и човек умира в мъки, дори без да разбере, че вина за случилото се има изядената преди 10 години риба.
Какво всъщност се случва, ако се погълне кост
Здравите хора в зряла възраст и с трезва памет обикновено не поглъщат кости. Максимум могат да се задавят, като изплашат околните, и ако не успеем да се избавим от костите, то такива разумни хора отиват на лекар и го молят да провери дали има чуждо тяло в хранопровода.
Използва се следната класификация на чуждите тела:
- Хранителни частици, обикновено месни – най-често се срещат в западните страни;
- Тъпокрайни предмети, например, монети;
- Дълги предмети с дължина повече от 6-10 см, например, клечки за зъби;
- Остри предмети като рибени или малки кости от месо. Случаите на поглъщане на рибени кости са най-често срещани в азиатските държави и страните от Изтока.
- Малки батерии;
- Пакети с наркотици, увити в найлон или латекс.
В рисковата група от поглъщане на кости са хора в напреднала възраст, особено със зъбни протези, страдащи от алкохолизъм, които трудно могат да контролират какво се случва в тяхната устна кухина, а също и малките деца, които не успяват навреме да спрат процеса на поглъщане на чуждо тяло, оказало се в тяхната уста.
Хората с психични разстройства и трудности при обучение също се отнасят към рисковата група.
Къде отиват погълнатите кости
Погълнатите кости или се смилат, или преминават през стомашно-чревния тракт за около седмица. Усложнения от поглъщане на кост се развиват рядко.
В по-малко от 1% от случаите се стига до перфорация – пробив на стената на стомашно-чревния тракт. При най-лошо стечение на обстоятелствата перфорацията води до перитонит – възпаление на обвивката на коремната кухина.
Това е опасно, застрашаващо живота състояние, при което бързо се развива интоксикация на организма и настъпва отказ на органите един след друг, което в крайна сметка води до летален изход.
Опасност от поглъщане на кости – перфорация и перитонит
Пилешките и рибените кости, парченца от заешки кости и други животни, от черупки на ракообразни, а също и клечки за зъби рядко изискват хирургична интервенция. Но е възможно да предизвикат развитие на патология, при която може да се наложи извършване на лапароскопия или хирургична интервенция.
Рибените кости са най-честа причина за перфорация на стомашно-чревния тракт. Пилешките кости водят до увреждане на стените на стомашно-чревния тракт много по-рядко.
Перфорация на червата може да се случи във всяка една област на чревния тракт, най-често място на увреждане са неговите ъгли или физиологични свивки, например, ректосигмоидното съединение – мястото на преход между сигмоидното и правото черво.
Невинаги потенциално опасните кости могат да доведат до увреждане на стомашно-чревния тракт. Фактори на повишен риск в този случай са заболявания на стомашно-чревния тракт, сраствания, дивертикулит, тумори на червата, хернии.
Симптоми на увреждане на стомашно-чревния тракт с кост
Често има ситуации, когато ни се струва, че сякаш нещо е заседнало в гърлото ни. Така се случва, например, при поглъщане на несдъвкано парче храна, или на голяма таблетка, или костица.
Това усещане за чуждо тяло може да е предизвикано не от самия обект, а от увреждането – значително или не особено от лигавицата на гърлото или на хранопровода.
Как да се определи, че погълнатата кост е станала причина за увреждане на стомашно-чревния тракт?
Най-чести са следните симптоми.
- Болка в корема – 95% от случаите;
- Треска – 81% от случаите;
- Гадене и повръщане;
- Кръв във фекалните маси – хематохезия, мелена – черни изпражнения, това са признаци на кръвотечение в стомашно-чревния тракт.
В 39% от случаите се развива локализиран перитонит. Само 1% от такива чужди тела изискват провеждане на хирургична интервенция. В 10-20% от случаите костите успешно се отстраняват с неоперативни методи като лапароскопия. А ако чуждото тяло е стигнало до аноректалната област, то лесно може да се премахне с проктосигмоидоскопия или с пръсти.
