Синдромът на тревожното очакване на сексуален неуспех /СТОСН/ или както още го наричат синдром на тревожното очакване на провала, се тълкува от някои мъже като сексуална дисфункция или някакво друго сексуално разстройство, но всъщност това е само погрешно психологическо убеждение към секса, поради което мъжът не може да се отпусне в необходимия момент.
При жените се среща аналог на този синдром, водещ до аноргазмия, когато те не са в състояние да се концентрират върху приятните усещания, чувствайки голяма отговорност пред партньора за качеството на секса. Как самостоятелно да откриете синдрома на тревожното очакване на провала и как да се справите с този проблем?
Какви са причините за синдрома?
Известни български сексолози коментират, че в тяхната практика често са се сблъсквали с такова психическо разстройство. Мъжът, който се обръща към тях именно с този синдром, най-често се оплаква от т.нар. сексуална дисфункция.
Някои смятат, че имат някакво психическо разстройство. А други, че имат някакви определени затруднения при общуването с жени, трети пък, че страдат от скрити, мними сексуални разстройства.
Някои могат да се оплакват от това, че недостатъчен размер на половия си член и могат да се комплексират, поради тази причина. Но всичко това са маски на едно и също състояние.
Безусловно всички тези фактори могат да окажат влияние върху формирането на синдрома на тревожното очакване на сексуалния провал, но въпреки това причините за неговото възникване са все пак психологически, в неверните убеждения.
Поради факта, че мъжът, който подхожда с неправилни убеждения към интимната близост и в резултат на това не е в състояние да се отпусне, неговият организъм изпитва стрес. Той подхожда към секса, като на изпит, тоест за да провери себе си – това е андроцентричният вариант.
Съществува и феминоцентричен, когато желае да впечатли жената със своето мъжество. Колкото повече мисли за това, толкова повече отслабва половата му мощ.
Организмът възприема това като тревожна ситуация, която е подобна на еротичната, но всъщност не е такава и в процеса на възбуждане не се активират всички необходими процеси.
И дори препаратите инхибитори на фосфодиестеразата от 5-ти тип – те са достатъчно много – при такива случаи не са ефективни, защото този ензим просто не се освобождава.
Мъжът, който възприема интимната близост като подвиг, още като приеме вълшебната таблетка, очакването му става още по-голямо, но си е осигурил комфорт, а по-някога и благоразположението на своята партньорка /тъй като жените понякога също могат да заемат негативна позиция, да не показват своите симпатии, могат понякога дори и с груби думи и отношение да травмират мъжа/.
В такъв случай мъжът се огорчава всеки път все повече и повече, у него се натрупва т.нар. негативен опит. И колкото повече такива преживявания има, с толкова по-голям страх ще подхожда към следваща интимна близост.
Впоследствие обикновено се появява и вегетативен момент – това е усещането за сърцебиене, изпотяване на дланите, дори понякога чувство за недостиг на въздух, понякога с течение на времето мъжът и изгражда избягващо поведение, когато мъжът дори спира да желае да се запознава с жени.
И когато му се зададе въпросът: „Защо?“, той казва: „защото се срамувам, ще се почувствам непълноценен , затова избрах тази опасна професия, за да съм сам.“
