Синдромът на заключения човек е състояние, което може да се развие след някои заболявания на централната нервна система или травми на главния мозък.

Характеризира се с това, че човек не е в състояние да реагира на външните дразнители, но се намира в пълно съзнание, всичко чува и разбира.

Единственият способ, чрез който човек в подобно състояние може да общува с околните е движението на очите – мускулите, движещи очите остават единствената непарализирана мускулната тъкан в тялото.

При синдром на заключения човек се тетраплегия – пълна парализа на крайниците, а също и на лицето и на гласовите връзки.

Освен болните не могат самостоятелно да поглъщат, а понякога и да дишат. Едновременно се запазва кожната чувствителност – човек чувства докосвания и болезнени усещания.

Заболяването се развива като усложнение от инсулт, енцефалит, множествена склероза, полиомиелит, миастения. Двигателните нарушения са последствие от разрушаването на нервните пътища, свързващи главният мозък с останалото тяло.

Често поради отсъствие на видими реакция на болния му се поставя диагноза „кома“.

Синдромът на заключения човек се отличава от комата по това, че в коматозно състояние човек не разбира какво се случва с него и не е в съзнание.

При излизане от комата хората преминават във вегетативно състояние – те могат да дишат, да издават някои звуци, понякога дори да реагират на елементарни гласови команди.

В някои случаи дори на специалистите им е трудно да различат човека, заключен вътре в тялото си, от пациента, намиращ се в кома.

Синдром на заключения човек – класификация

Разграничават се 3 форми на това заболяване:

• Непълна – освен движенията на очите се съхранява и подвижността на още някои мускули;
• Класически – обездвиженост със запазени възможности за мигане и движения на очите;
• Тотална – липса възможност за всякакви движения, включително и на очите;

В случай на пълна форма на синдрома е най-трудно да се постави правилната диагноза, това е възможно само с помощта на детайлно изследване на електрическата активност на мозъка.

При пациентите с кома мозъкът не е активен, а при синдрома на заключения човек енцефалограмата слабо се отличава от нормалната.

За съжаление, в настоящия момент заболяването не се поддава на лечение – учените не разработили метод за възстановяване на структурните увреждания на нервните пътища.

Вярно е и, че са описани случаи на невероятни изцеления, когато състоянието на болните постепенно се е подобрявало и с течение на времето те започвали отново да се движат и да разговарят.

Към настоящия момент са разработени компютърни системи, които осигуряват възможност на такива хора да общуват с помощта на движението на очите, като с помощта на програма се изписва текст на компютърния екран и така може да се разбере какво мисли болния.

Клиничен случай на синдрома на заключения човек

В една от най-големите български болници постъпва 67-годишният В. в тежко състояние, нивото на съзнанието му е безчувственост или ступор. Според роднините му, той е заболял отскоро, внезапно се почувствал замаян, започнал неконтролирано да повръща и не можел да стои на краката си.

След това бързо изпаднал в супорозно състояние, тоест на вцепенение. От анамнезата се установява, че болният дълги години е страдал от хипертония.

Била проведено лечение с различни медикаменти и с препарати за понижаване на кръвното налягане.

В състоянието на „заключения човек“ останал в лечебното заведение 60 денонощия, след което бил изписан без регрес на симптомите.

Лекарите, грижили се за болния предполагат, че е имал непълен, но стабилен синдром на „заключения човек“.