Рискове за женското здраве при скенеит
Скенеит представлява възпалителен процес с остър или хроничен характер и локализиращ се в областта на жлезите около пикочния канал. Това са парауретралните жлези, т.нар. женска простата.
Опасност от усложнения
Тази патология е доста сходна с възпаление на пикочния мехур. Съпровожда се с неприятни усещания по време на уриниране и се характеризира с увеличаване на позивите. Своевременната диагностика и правилно подбраната терапия позволяват свеждане до минимум на риска от развитие на усложнения. В противен случай заболяването може да се съпровожда с образуване на парауретрална киста с нагнояване впоследствие и възникване на абсцес. Сред другите възможни усложнения са разпространение на инфекциозна флора към разположените в близост органи, включително и към бъбреците.
Разпространение
Скенеит се нарича още и параутретит. Днес няма точни сведения колко е разпространено заболяването. Това е свързано с факта, че тази патология лесно може да се обърка с цистит. В резултат се провежда лечение, насочено към париране на възпалителния процес в пикочния мехур, което се оказва ефективно и при скенеит. Най-често с това заболяване се сблъскват жени на възраст от 20 до 45 години.
Причини
Възпалението на параутретралните жлези е с инфекциозен характер. Принос в развитието на заболяването е възможно да имат както условно-патогенни, така и патогенни бактерии. Най-често провокатори са стрептококова и стафилококова флора, ешерихия коли или с псеудономас аерогиноза. В редица случаи увреждането на парауретралните жлези се обуславя от инфекции, предаващи се по полов път – гонорея, трихомоназа, хламидиоза и т.н.
Основен фактор, предразполагащ към възникването на това заболяване, са понижените нива на имунна защита. На фона на понижен имунитет се създават благоприятни условия за активация на патогенната флора. За това могат да способстват преохлаждания, вредни навици, съществуващи хронични заболявания, силен стрес, прием на имуносупресори.
Още един важен момент в развитието на парауретрит са травмиращи въздействия на пикочния канал. Възпалителният процес в областта на парауретралните жлези бива предшестван от различни инвазивни манипулации, например, поставяне на катетър или цистоскопия. Ако жената води безразборен полов живот, също е в рисковата група за развитие на това възпаление.
Много често скенеит се развива на фона на някакво друго възпалително заболяване на пикочно-половата система. В този случай патогенната флора мигрира от областта на първично засягане по лигавиците към парауретралните жлези. Пример за такива възпаления са вулвовагинит, церцивит, урертрит. В зависимост от характера на възпалението е прието да се разграничават серозна и гнойна форма. Гнойната форма се съпровожда с по-изразена клинична картина и в известна степен по-трудно се подава на лечение.
Симптоми, характерни за скенеит
За парауретрит не са характерни специфични симптоми и клиничната картина обикновено нараства остро. Но общият интоксикационен синдром с повишение на телесната температура не е характерен за тази патология. В отделни случаи все пак може да се наблюдава.
Първо възникват симптоми като дискомфорт и парене, а също и болезненост при процеса на уриниране. Честотата на уриниране стига до 10 и повече пъти на денонощие. Но обемът на еднократната порция урина значително се понижава.
Ако патологичният процес придобие хронично протичане, съпътстващите симптоми ту затихват, ту отново се появяват. Често се наблюдава наличие на постоянна слабо изразена болка в областта на таза. На фона на протичащите изменения се присъединяват проблеми в интимната сфера, които са представени с болезненост по време на полов акт, а също и обостряния след него.
Диагностика и лечение на параутретрит
Заболяването може да бъде заподозряно на първо място въз основа на гинекологичен преглед. По време на прегледа е възможно установяване на малки уплътнения в областта на влагалището, съпровождащи се с болезненост при палпация. Важен момент за правилно поставяне на диагноза е бактериологично изследване на влагалищна намазка . При подозрение за специфична природа на възпалителния процес е диагностика с метода полимеразна верижна реакция – ПВР, различни серологични изследвания.
Лечението при това възпаление се провежда с антибактериални препарати, които се избират въз основа на чувствителност на отделената флора. За облекчаване на болковия синдром се предписват нестероидни противовъзпалителни средства. Допълнително са показни терапия с имуномодулатори и витамини.
