Слънцето, въздухът и водата са нашите най-добри приятели. Струва ни се, че без тях просто не можем. Толкова е полезно в слънчев ден да се изкъпем в топлото море, да се разходим из парка или в ранното утро боси по мократа от роса трева.
Дори и най-добрите ни приятели обаче в определени ситуации могат да предизвикат алергии, особено при децата.
Основните провокатори на алергия при деца през лятото
Фотодерматит като алергия към слънцето
Слънцето е неизчерпаем източник на добро настроение, приятен златист загар и важен витамин D.
Полезните ефекти на слънчевите лъчи са многобройни и неизмерими, но в пълна степен не всички деца могат да ги усетят. И вината за това е т.нар. алергия към слънце или фотодерматит.
Широко известното понятие, алергия към слънце съвсем не е коректно. От медицинска гледна точка алерген може да е само белтък, към който имунната система образува антитела.
Слънчевите лъчи нямат белтъчна структура. Това е поток от радиация, която е представена от електромагнитни колебания с различна дължина на вълната, а това означава, че не е алерген. Какво се случва при фотодерматит тогава?
Слънчевите лъчи могат да активират вещества, притежаващи фотосенсибилизиращо действие, и така са провокатор на алергично и неалергично възпаление на кожата.
Терминът фотодерматит обединява 2 групи реакции, развиващи се в кожата под действието на ултравиолетовите лъчи – фототоксична, без участие на имунни механизми, и фотоалергична, с участие на имунни механизми.
Отличаването на една от друга по симптоми е на практика невъзможно.
И в единия, и в другия случай, е възможна поява на обриви, отоци, зачервяване, лющене, сърбеж и парене на открити участъци на кожата, подложени на продължително въздействие на слънцето.
Времето за възникване на фотодерматит варира от няколко часа до 2 дни от момента на излагането на слънце.
Причини за развитие на фотодерматит
Много вещества, които контактуват с кожата или се приемат вътрешно, могат да притежават фотосенсибилизиращо действие.
Сред тях са слънцезащитни кремове и козметични средства, някои лекарствени препарати и сок от растения.
Някои съставки на слънцезащитните средства въпреки своето предназначение могат да станат причина за фотодерматит – бензофенони и производни на парааминобензоената киселина.
Козметичните средства, съдържащи етерични масла – от бергамот, лайм, сандалово, лимонено и кедрово, не е желателно да се нанасят на кожата преди излизане на слънце.
От лекарствените препарати трябва да се обръща внимание на някои групи антибиотици – тетрациклини, хинолони, сулфаниламидни препарати, противогъбични средства, нестероидни противовъзпалителни.
Уртикария като алергия към вода
Къпането във водоеми, плуването в басейн, контрастният душ – това са прекрасни и полезни процедури за закаляване с вода, които трябва да са от изключителна полза за здравето.
Ситуацията, при която обаче след тях, кожата на детето се покрива с обриви, е напълно реална, и нейното име е уртикария.
Заболяването се характеризира с появата по тялото на сърбящи мехури с различна форма, които могат да се съчетаят с ангионевротичен оток.
Особеност на уртикарията е ограниченото във времето съществуване на мехурите, те изчезват след около ден.
Заболяването традиционно се смята за алергично, но това съвсем не е така. В неговото развитие е възможно да участват както същински алергични реакции, така и псевдоалергични.
След контакт с вода у детето могат да се развият 3 варианта на уртикария – студова контактна, при контакт със студена вода и лед, холинергична, след горещ душ, и аквагенна. За щастие, те се срещат доста рядко.
Алергия към въздух
Така може да се характеризира респираторната алергия, която се проявява под формата на алергичен ринит, полиноза и бронхиална астма.
Аероалергените, миниатюрните частици от акари и епидермиса от животни, прашец от растения и спори на плесенни гъби се съдържат във въздуха и не са видими за невъоръжено око. Страдащите от алергия обаче просто усещат тяхното присъствие.
Освен алергени във въздуха на градовете се съдържат замърсяващи вещества – газове от автомобили и от различни предприятия. Те могат да са като дразнители, провокатори на дебют при респираторните алергии.
Затова и бронхиалната астма все по-често се определя като маркер за замърсяване на атмосферния въздух.