На 29 септември се отбелязва Световният ден на глухите, който има за цел да се обърне внимание на проблемите на хората със слаб слух.

Благодарение на съвременните технологии слуховите способности могат да бъдат възстановяване и при по-усложнени случаи.

Често в новите слухови апарати се използват отдавна известни принципи. Точно такива са устройствата, които се базират на костната проводимост на звука.

Умението да се слуша през кост е описано в началото на 20-ти век, а някои изследователи посочват, че тази особеност е известна още на Бетовен. Тя помагала на композитора да слуша фортепиано, когато слухът му започва да отслабва.

Как работят слуховите апарати с костна проводимост и за кого са подходящи?

Днес това е доста разпространена технология, която се използва не само в медицината, но и в устройствата за ежедневно използване.

Принцип на действие на костната проводимост

По своята физическа същност звукът – това е вълна. И при норма човек слуша повечето звуци през въздушна среда. Вълната преминава през слуховия проход във външното ухо и се удря в тъпанчето, което предава вибрациите в средното ухо към слуховите костици.

Под действието на вълната те започват да се движат и предават сигнала към вътрешното ухо, където се намира лабиринта, част от който е самият слухов орган – охлюва.

Ухото е устроено така, че да улавя звуковите вълни чрез въздуха. Но сами по себе си могат да преминават и през други среди. И по-точно чрез кост.

Вибрациите към вътрешното ухо могат да се предават чрез черепните кости, а не чрез външния слухов проход и средното ухо. Своят глас чуваме благодарение на него.

Показание за използване на слухови апарати с костна проводимост

Костната проводимост може да помогне на хората с кондуктивна глухота. Това е загуба на слуха, предизвикана от затруднено преминаване на звуковата вълна към външното и средното ухо.

Слуховите апарати с костна проводимост на звука се назначават при хронична кондуктивна глухота. Причините за нея могат да станат следните патологични състояния:

  • Разкъсване на тъпанчето;
  • Тимпаносклероза – увреждане на тъпанчето, при което то губи еластичност;
  • Екзостоза – израстване на кост вътре в слуховия канал;
  • Тумор във външното и средното ухо;
  • Вродена микротия – недоразвитост на ушната мида или атрезия – липса на слухов канал;
  • Придобита атрезия, например, вследствие на травма;
  • Хроничен среден отит;
  • Холеастом – разрастване на епител, затрудняващ функционирането на слуховите костици;
  • Отосклероза – разрастване на костната основа на стремето, част от слуховите костици.

В някои случаи се развива се развива временна кондуктивна глухота. Например, такива нарушения на слуха са характерни при остри инфекциозни отити.

Слуховите апарати с костна проводимост могат да се препоръчат и за такива хора. След оздравяване апаратът се сваля. Наблюденията показват, че временното носене на такива устройства по никакъв начин не се отразява на слуха.

Имплантация на слухови апарати с костна проводимост на звука

Разграничават се 2 вида костна проводимост на звуците – активен и пасивен. Последната се постига чрез плътно прилепване на апарата към черепните кости. Използва се в различни гарнитури и за нормален слух – например, слушалките за музика.

Предимство на тези устройства е, че слуховият проход не се затваря, човек добре слуша не само звуците, изходящи от гарнитурата, но и тези, които произхождат от външната среда. Тези устройства са по-безопасни от стандартните слушалки.

Технологията за пасивна проводимост се използва само в тези слухови апарати, предназначени за най-малките деца. Такива устройства са временни и по-късно се заменят с по-съвършени.

При устройствата с активна костна проводимост се изисква срастване на импланта с темпоралната кост. Постига се идеално предаване на звука. Разбира се, тази процедура може да предизвика редица усложнения, но всички те не са свързани със слуха или с увреждане на отделите на слуха.

Рядко са възможни раздразнения или възпаления в мястото на срастване на импланта с костта. Но като цяло това се определя като безопасна процедура.