Смъкването на матката е изключително сериозна патология, значително влошаваща качеството на живот на жената.

Съществуват голям брой фактори, които в една или в друга степен имат принос за развитието на това заболяване.

Клиничната картина при този патологичен процес се характеризира с болезненост ниско в корема, проблеми с менструалната функция, уринарни нарушения и др.

Когато смъкването на матката не бъде своевременно установено, прогресиращият му характер може да доведе по пролапс на органа.

Защо възниква смъкване на матката

Смъкването се характеризира с изместване на матката по-ниско от анатомичните ѝ граници и заемане на неправилно положение.

В основата на развитието на това заболяване е слабост на мускулния и свързващ апарат, възникваща в резултат на въздействие върху организма на неблагоприятни външни или вътрешни фактори.

Важно е да се отличава смъкването на матката от изпадането ѝ. При смъкване шийката и дъното на органа се изместват под анатомичните граници, но при напъване шийката не навлиза в областта на външните полови органи.

Ако матката излезе извън пределите на влагалището, се говори за изпадане.

Ако симптомите на смъкване на матката не бъдат забелязани и с течение на времето е възможно да се стигне до изпадане на органа.

Днес смъкването на матката се смята за доста разпространено заболяване. Среща се при 10-20% от жените на възраст до 40 години, а в период на менопауза при почти половината от дамите.

Около 15% от гинекологичните операции се извършват по повод това патологично състояние. Може да се направи заключение, че един от основните предразполагащи фактори е възраст над 50 години.

Заедно с матката често се измества и пикочния мехур, което се съпровожда с характерни пикочни нарушения.

Всичко това води не само до понижаване на качеството на живот на жената, но може да доведе и до загуба на трудоспособност.

Проведени изследвания през 2015 г. показват какъв е приносът на вагиналното раждане като рисков фактор за развитие на пролапс на гениталиите.

Изследвани са над 60 жени с пролапс на гениталиите 2-4 степен. 81% от тях имали в анамнезата 2 или повече раждания, 95% от тях са без секцио.

Заключението от изследването е, че акушерската травма на перинеума е водещ пусков фактор за нарушаване на функциите на мускулите на тазовото дъно и развитие впоследствие на пролапс на гениталиите.

За предразполагащи фактори се смятат:

  • Наследствена предразположеност;
  • Повече от 2 раждания;
  • Постоянно вдигане на тежести;
  • Наднормено тегло;
  • Тумори, локализиращи се в коремната кухина;
  • Възраст над 50 години.

Смъкване на матката – симптоми и диагностика

Първоначално основно клинично проявление са болезнените усещания ниско в корема, както и в областта на кръста.

Появява се и болезненост при полов акт, усещане сякаш във влагалището има чуждо тяло. След известно време се появяват бели или червеникави влагалищни секрети.

В повечето случаи се наблюдават разстройства на менструалния цикъл, които се характеризират с обилни, упорити и болезнени менструации.

Понякога възникват проблеми при опити за зачеване на бебе. С прогресирането на патологичния процес при повече от половината от жените се появяват пикочни нарушения.

Сред тях са по-чести позиви за уриниране, затруднения при този процес. На този фон е възможно инфектиране на долните, а впоследствие и на горните пикочни пътища.

Много жени с тази диагноза имат затруднения при изхождане, стига се и до възпаление на дебелото черво и т.н.

Поставянето на диагнозата за това заболяване обикновено не създава никакви трудности, още при гинекологичен преглед се установява патологичното състояние.

Как се лекува смъкването на матката

В ранните етапи на това патологично състояние най-често се назначават консервативни мероприятия.

Консервативната терапия се състои от специални упражнения, гинекологичен масаж, прием на естрогени.

Най-добър ефект може да се постигне с хирургична интервенция, техниката на която се избира в зависимост от това до колко са изразени патологичните изменения.

Принципи на профилактика

Профилактичните мероприятия се състоят от:

  • Отказ от тежки физически натоварвания;
  • Укрепване на мускулите на тазовото дъно с помощта на гимнастика, особено след раждане;
  • Правилно водене на бременност и раждане.