Имунитет е дума от латински произход, която в превод означава „освобождение”. Както отбелязват лекарите, имунитетът – това е борба, а не игнориране.
Основната задача на защитните сили на организма – това е потискане на чуждите за тялото клетки и микроорганизми.
В идеалния случай имунитетът трябва да функционира самостоятелно – за тази цел съществува цяла верига от реакции, която включва защита при попадане в човешкия организъм на чужди елементи.
Случва се и силите на тялото да се бори самостоятелно да не стигат. И в този случай се включва медицината – изписват се специални препарати, които стимулират имунитета и помагат за справянето с конкретна патология.
Днес ги използват все по-често, а самите лекарствени средства се определят като имуномодулатори или имуностимулатори.
Колко полезно или вредно може да е това?
Кога имунитетът може да се счупи
Факторите, които отслабват защитните сили на организма, станаха всеобщо известни съвсем неотдавна.
В миналото с тях бяха наясно само тези, които на практика нямат имунитет, това са заразените с ХИВ.
В такива случаи без имуномодулатори няма как да се мине. Впоследствие обаче на всички така им хареса идеята, че защитата на организма може изкуствено да се стимулира, че методите за „подкрепа” на имунитета започнаха да се радват на широка популярност.
Днес в аптеките има множество препарати, които са предназначени да стимулират имунитета. Отпускат се обикновено без рецепта, и всеки желаещ може да си ги закупи.
И в това е най-голямата опасност. Имуномодулаторите са препарати, които влияят на имунната система. Сред най-разпространените варианти са средства на основата алфаинтерферон.
Интерферонът е белтък, който се отделя от организма при попадане в тялото на патогенни микроорганизми – вируси или бактерии.
Съответно използването на такива препарати самостоятелно или изобщо с цел профилактика, защото просто ни се иска, не е препоръчително.
Имуномодулатори и имуностимулатори само по строги показания
Използването на имуномодулатори и имуностимулатори се допуска само по строги показания. Най-добре е предварително да се направи изследване при имунолог, а не при педиатър или специалист по вътрешни болести.
И в това има логика. Специалистът, обучен да работи с толкова сложна система, когато види резултатите от специфичните изследвания, може да се ориентира. Кръвта за определяне как функционира имунитета се изследва не като за обикновена пълна кръвна картина, а по друг, по-специфичен метод.
Имунологът при преглед данните от кръвното изследване за определяне на състоянието на имунната система, може да разбере как функционират защитните сили на организма и дали се справят.
В зависимост от това се въздейства на определено звено на имунния отговор. Така например, може да се наложи леко стимулиране.
При необходимост е необходимо да се влияе и по-силно. Но всичко това е единствено под лекарски контрол със своевременна корекция на курса на лечение при необходимост.
Необходимо е да се прави ясно разграничение кога организмът с малко не се справя и кога има сериозен проблем, който пречи на тялото да изпълнява своите защитни функции в пълен обем. Такъв пример е ХИВ инфекцията.
Сега имуномодулатори и стимулатори се приемат почти като витамини. Не се възприемат като сериозни лекарства. Но техният безконтролен прием може да доведе до сериозни неприятности и необратими последствия, като такива не се възприемат. А не трябва да е така.
Опасност от имуномодулатори без лекарски контрол
Разбира се, никой не казва, че тези средства са опасни и е по-добре да се избягват. Не, те са напълно ефективни и помагат, ако към терапията се подходи умно.
Но ако отношението към тях е лекомислено, можем да си създадем сериозни проблеми.
Най-лекото, което е възможно да си докараме от безконтролния прием на такива препарати, е нарушение на имунната система. Излишната стимулация може да я отслаби.
Последствията от ненужното стимулиране на имунитета може да е например, развитие на хронични инфекциозни заболявания. На фона на използване на такива препарати може да се развие нечувствителност на организма към инфекции. Особено опасно е това за децата, чиято защита едва сега се формира.
Стимулаторите на интерферон, каквито са повечето имуномодулатори, са имунотоксични, тоест водят до имунни нарушения.
