Днес проблемите със ставите са много разпространени. При някои хора прогресиращите артрити, без радикални интервенции, водят до инвалидност и сериозни ограничения на обичайната дейност.

Предлага се като един от вариантите за лечение на артрит, смяна със ставите с изкуствените, но може ли да се прави това при автоимунно възпаление, когато тъканите се увреждат от собствени клетки, възприемащи ставните повърхности като чужди?

Какви лекарства помагат при ревматоиден артрит и кога се назначава операция

Съвременните технологии – смяна на ставите

Днес хирургичното лечение на увреждане на ставите или смяната им с изкуствени протези е широко разпространено.

Извършва се милиони операции, които помагат на хората след травми или при тежки деформиращи артрити да си върнат радостта от движението.

Изкуствените стави могат съществено да подобрят живота на хората с инвалидност, като им позволяват да станат по-мобилни.

Най-често се прави протезиране на тазобедрените стави, на коленните, раменните и лакътните, което спомага за отстраняване на болката и функционалните ограничения, смяна на ставите с алтернативни за хората с ревматоиден артрит?

Специалистите са все по-често на мнение, че при тази патология може да се направи протезиране, но е важно да се отчетат някои нюанси.

Ревматоиден артрит и протезиране

По своята природа се отнася към хроничните, автоимунни увреждания, при която се формира възпаление на ставните повърхности, заради агресия на собствения организъм, възприемащи тези тъкани като чужди.

В миналото се е смятало, че при ревматоиден артрит след смяна на ставата състоянието се влошава.

Но изследванията не потвърждават тези опасения. Напротив, резултатите от операцията по смяна на ставата в повечето случаи са съпоставими с резултатите, получени от хора с остеопороза.

Ревматоидният артрит, както и остеоартритът може да предизвика сериозни увреждания на ставите, но има и различни механизми на развитие.

Уврежданията при остеоартрит основно от механично износване с течение на времето и се ограничават само до ставите. На свой ред ревматоидния артрит – това е възпаление от автоимунен произход, при което се образуват антитела.

Формира се системно възпаление, засягащо освен ставите и много други тъкани на организма.

Тактика за борба с ревматоидното възпаление

При лечение на ревматоидни артрити принос има съчетанието на едновременно няколко фактора, които помагат в борбата с възпалението и неговите инвалидизиращи последствия.

Днес се наблюдава значително подобряване на подготовката на пациентите за операция, използване на безопасна упойка. Самите методики за хирургична интервенция са усъвършенствани, сред които и съвременни материали.

Всичко това помага за по-ефективно лечение на тежки увреждания на ставите, предизвикани от ревматоиден артрит.

Освен това днес лекарите могат да подбират нови и ефективни лекарства в съчетание с по-ранно и по-агресивно лечение. А това позволява по-активно отстраняване на възпаление и предотвратяване на инвалидизираща деформация.

Какво е по-добре – лекарства или операция

Широкото използване на силнодействащи лекарства, способстващи за потискане на имунното възпаление, води до значително подобряване на качеството на живота на болните, живеещи с ревматоиден артрит.

Тези лекарства осигуряват толкова добър контрол над заболяването, което дори понижава скоростта и тежестта на разрушаване на ставите.

Така съвременните лекарства, ако са назначени своевременно и правилно, спомагат за намаляване на необходимостта от протезиране и смяна на ставите.

Появата на по-мощни и безопасни лекарства ще отлага във времето необходимостта от операция. А при някои болни степента на разрушаване на ставите не е толкова критична, за да препоръча операция.

Как се определя необходимостта от операция

Ако се решава въпроса за операция, то при ревматоиден артрит могат да се очакват същото подобрение на състоянието както и при смяна на ставата при остеоартрит.

Аналогични прогнози се дават и при замяна на тазобедрената става. В крайна сметка, успехът на намесата до голяма степен зависи от предоперативното състояние на болния, активния на възпалението и разпространението на ставните увреждания.

Прогнозите, когато самостоятелното ходене е възможно, са по-добри естествено, макар и да куцат, отколкото при тези, които са в инвалидна количка преди операцията.