Световната здравна организация определи кои са 8-те основни инфекции, които се предават по полов път.

Неотдавна учените обясниха, че семенната течност може да е източник на повече от 20 болести и много от тях не се предават по полов път.Някои вируси е възможно да проникнат в самите сперматозоиди.

Как това влияе на спермата и реална ли е опасността

Инфекции, открити в спермата

През 2017 г. група учени от Университета на Oxford проведоха мащабно изследване, при което са разгледани повече от 3800 научни публикации, посветени на вирусите, присъстващи в семенната течност.

Изследователите посочиха 27 възможни вируса, които в една или друга степен се откриват в биологичната течност.

Наред с често споменаваните херпес вируси, ХИВ, папилома вируси, хепатит В и С се откриват и такива, които не се предават по полов път – вирусите Зика, Ебола, епидемичен паротит – заушка, варицела и много други.

Ръководителят на изследването отбелязва, че самият факт на откриване на инфекциозни агенти в спермата все още не показва, че наистина са жизнеспособни.

За инфекции като Зика, Ебола, заушка и други, основните пътища на заразяване са известни – контактно-битов, въздушно-капков, чрез кръв.

Ако се потвърди вероятността за предаването им по полов път, епидемиолозите трябва да обърнат повишено внимание на този факт.

Когато са в спермата, тези вируси са защитени от имунната система, а това означава, че могат да са там дълго време и мъжете остават заразни до 3 седмици след оздравяването.

През 2016 г. английски учени описаха случай на продължително присъствие на вируса Зика в семенната течност на мъж.

Заразяването става време на пътешествие на остров Кук и след връщането във Великобритания се появяват симптомите на болестта.

Всички клинични проявления на инфекцията отшумяват в рамките на седмица, след което вирусът вече не се установява в кръвта, но в спермата остава и на 62-рия ден от началото на заболяването.

Според заключенията на Университет в Сау Паулу вирусът на жълтата треска може да остане в спермата и месец след оздравяването от болестта.

Изследванията за вируса били положителни 15-25 дни след първите симптоми, когато мъжът вече бил здрав.

Белтъци в спермата, които усилват инфекцията

Продължителното пребиваване на вирусите в семенната течност се обяснява и с още един факт.

Учените откриват в спермата фрагменти от белтъци – амилоидни фибрили, които има вероятност да усилват активността на някои вируси.

Първоначално се смятало, че само ХИВ проявява това свойство в семенната течност, но по-късно се доказва, че това се отнася и за Ебола.

Амилоидните фибрили предпазват вируса от неблагоприятни условия, и по-точно от високи температури и от изсушаване. Освен това те могат да активират инфекция – способстват за свързване на вируса с клетките.

Група учени от калифорнийския университет доказва, че сами по себе си амилоидните фибрили са принципно важни за качеството на семенната течност.

Наличието на тези белтъци в семенната течност е необходимо за зачеване, и тяхното влияние върху вируса на човешкия имунен дефицит и върху Еболата е страничен ефект.

Как вирусите заразяват сперматозоидите

Вирусите, които се откриват в спермата, е възможно не само да представляват опасност в посока разпространение на инфекцията, но и да повлияят на нейното качество, да допринесат за влошаване на фертилността.

Спермата се състои от 2 компонента – семенна течност, тоест плазма и сперматозоиди.

И повечето от описаните по-горе инфекции се откриват в семенната течност. Но днес внимателно се изучава въпроса за възможното заразяване на самите сперматозоиди.

Особено важен е този проблем в контекста на развитие на репродуктивните технологии, изкуствено оплождане.

Инфекциите в сперматозоидите могат да повлияят на развитието на бременността или да заразяват плода чрез половите клетки.

Проблемът с носителството не се проявява по-никакъв начин, спермограмата е в норма, няма хоризонтално предаване на инфекцията, жената не се заразява, но пък са възможни проблеми при забременяване.

Изследване на 160 двойки, при които мъжете били заразени с хепатит В, потвърждава, че ембрионът не се развива, ако оплождането се осъществи със заразен сперматозоид.