В съвременното общество на целите, победите, идеалите и перфекционистите децата повече от възрастните страдат от синдрома на самозванеца.
Възрастните с този синдром разказват, че техните трудности се дължат на родителското възпитание. Защо се случва така и как може да се избегне?
Синдром на самозванеца – как родителите го предизвикват неусетно
С всяка изминала година все повече отличници страдат от синдрома на самозванеца. Още в началното училище децата си признават, че не желаят да ходят от страх, че не учат достатъчно добре.
В по-горните класове те описват симптоми, характерни за синдрома на самозванеца. Родителите, които сами страдат от него, се боят да не го предизвикат у децата.
За първи път е описан през 80-те години. Направено е разграничение на основните симптоми, които причиняват страдания на човека и пречат на нормалния му живот.
Към синдрома са предразположени онези, които са постигнали значителни кариерни висоти, тези хора са успешни, но не го усещат.
Чувстват се измамници, които нямат право да заемат чуждо място, и приписват своите постижения на късмета, а не на талантите си.
Дори когато ги хвалят, смятат, че похвалата не е заслужена, и я подценяват. Струва им се, че ако хората се вгледат по-внимателно, то биха видели, че всъщност не представляват нищо.
Как родителите предизвикват синдром на самозванеца при детето
Родителите оказват голямо влияние при формиране на този синдром при децата. Според изследванията, много от възрастните развиват този синдром, вследствие на пагубните послания на родителите в детска възраст.
Има два типа такива послания. Първият е откритата критика. В семейство с подобно отношение детето се научава, че ако не е идеално, останалото не е от значение.
Родителите не забелязват у него нищо, освен отклонения от недостижими стандарти. Следното изказване може да се определи като пример: „Не си свършил работата, докато не направиш идеално всичко”. Синдромът на самозванеца не е тъждествен на перфекционизма.
Много перфекционисти не постигат нищо, когато избират работа, на която има по-малък риск да направят нещо неправилно.
Хората с този синдром са перфекционисти, които чувстват, че нямат право да заемат дадено място. Постоянната конкуренция и критичното обкръжение предизвикват у такива хора синдром на самозванеца.
Има и друг тип послания, с които родителите предизвикват у детето усещане, че не е на мястото си. Колкото и да е странно, но и абстрактните похвали са вредни.
Когато прекомерно хвалят детето и преувеличават неговите достойнства, родителите създават недостижим стандарт, особено ако не акцентират върху конкретиката. Похвали от типа: „Ти си най-умният”, „Най-талантливият” предизвикват у детето усещане, че трябва да е по-добро от всички, карат го да се стреми да бъде идеално.
Родителите убеждават детето, че може всичко, но това не е така. Децата наистина могат много. Но не на всички им се получава, тъй като не могат да преуспяват във всичко.
Например, започват да крият от родителите добрите оценки, показват само отличните, защото се страхуват да не би да ги разочароват.
Опитът да бъдат скрит провалът предизвиква у детето усещане, че не е на мястото си. То започва да се чувства измамено.
Какво да направят родителите, за да избегнат синдром на самозванеца при детето
За намаляване на тревожността могат да допринесат родителите, като признаят, че допусната грешка не е краят на света.
Помогнете на детето да види, че грешката не е проблем, винаги може да се коригира. Когато грешката служи за доказателство, че детето опитва да се учи, а не е присъда, синдромът на самозванеца няма как да пусне корени.
Не е достатъчно само умението за преживяване на грешки. Важно е детето да се хвали също и за конкретни неща. Хвалете за старание, а не за това, което ви се е случило. Това е добър начин за повишаване на увереността.
Дори и да не ви се струва особено удачно, открийте и предимствата, например, похвалете детето за усилията, които е положило, или коментирайте колко е красиво съчетанието от цветове на рисунката.
Слушайте детето сериозно и демонстрирайте разбиране какво ви говори, за да знае, че го слушате.