Безглутеновото и безказеиновото хранене няма смисъл да се използват при стандартно лечение за всички диети с разстройства на аутистичния спектър. Това показва испанско изследване, публикувано наскоро.
Този хранителен режим е целесъобразен само при определени стомашно-чревни разстройства.
Спирането на млякото и хляба на детето не лекува от аутизъм
При отчитане на ограничението на методите на лечение разстройствата на аутистичния спектър, много семейства се обръщат към алтернативните методи на лечение, сред които са доста популярните безглутеновата и безказеиновата диета, накратко, без хляб и мляко.
Според някои автори подобен хранителен режим, благоприятно влияе на симптомите на аутизъм, но в повечето случаи, не са били установени убедителни доказателства.
Изследвания на Университета на Гранада анализираха влиянието на безглутеновата и безказеинова диета на поведението.
Също те оценили нивото на бета-казоморфин – пептид, който се образува в червата при нарушение на храносмилането на белтъка на кравето мляко казеин, в урината на децата с разстройства на аутистичния спектър.
В случаите на аномална проницаемост на чревната стена, бета-казоморфинът прониква в кръвообращението и достига централната нервна система, като оказва токсичен ефект.
Някои изследователи откриват пептидурия – аномално присъствие на пептиди в урината, при децата с разстройства на аутистичния спектър и намаляване на тези пептиди при спазване на хранителен режим без глутен и казеин.
Кога без хляб и мляко при аутизъм може да е полза
Испански учени провеждат 2 изследвания. В първото, пилотното, вземат участие 28 деца и подрастващите с аутизъм, които 3 месеца спазвали хранителен режим без храни със съдържание на глутен и казеин.
Във второто изследване 37 деца и подрастващи с разстройства от аутистичния спектър последователно спазвали този хранителен режим в рамките на 6 месеца.
Анализът на получените резултати не показва значителни промени нито в поведението, нито на ниво бета-казоморфин в урината.
Ръководителят на изследването испански учен отбелязва, че съществува необходимост от по-нататъшни двойно слепи плацебо контролирани изследвания, а също и използване на биомаркери за определяне на тези деца с аутизъм, при които спирането на хляба и млякото може да е от полза.
Хлябът и млякото са основни хранителни продукти, затова не трябва да се ограничават, дори и при деца с аутизъм, и разбира се, ако не страдат и непоносимост към тях.
