Лекарите определят шизофренията като кралицата на „психозите“. За някои хора шизофренията е страшно нелечимо състояние, а шизофрениците са опасност за обществото.
Оказва се обаче, че много от пациентите са тихи и затворени в себе си, а диагнозата и съпътстващите симптоми – мъчение за болните. Хубавото е, че съвременната психиатрия е доста напреднала и заболяването е лечимо.
Макар и да е по-добре терминът лечение да се замени с облекчаване на симптомите, близо 25% от болните възстановяват качеството си на живот напълно. Днес решихме да насочим вниманието към тази диагноза и нейното лечение.
Що е то шизофрения
Шизофренията е едно от най-разпространените психични разстройства и, най-общо, се характеризира с променено възприятие на реалността. Най-често се проявява със слухови халюцинации и нервно-психична възбуда, водещи до социална дисфункция.
Симптомите се разглеждат като позитивни и негативни. Позитивни са симптомите на халюцинации и разстройство на мисълта и те се повлияват добре от медикаментозно лечение.
Негативните симптоми биват понижена емоционалност, липса на интереси и липса на желание за социални контакти. Макар и по-леки, тези симптоми се повлияват слабо от медикаменти.
Протичането на шизофренията обикновено преминава през различни етапи. При психотичен епизод или рецидив болният не разбира постъпките си и не носи отговорност за тях.
Във фазата на ремисия, симптомите са овладени или напълно изчезнали. Важно е близките да усетят, когато наближава последващ рецидив.
Какви са първите признаци на болестта?
Обикновено се проявява за първи път през време или в края на пубертета. Често първият епизод може да се наблюдава и в средата на 30-те. Близките забелязват:
- Повишена разсеяност и трудно фокусиране;
- Ограничаване на интересите и хобитата;
- Липса на мотивация;
- Занемаряване или прекалено вглеждане във външния вид;
- Странни преживявания и идеи.
Фактори, определящи развитието на шизофрения
Науката все още не е изяснила каква е конкретната причина за шизофренията. Счита се, че най-големият рисков фактор за развитие е генетичния, като се смята че най-засегнати са тези, които имат болни роднини от първа степен.
Някои фактори на средата също могат да бъдат рискови – вирусни заболявания, стрес или недохранване на майката по време на бременност, акушерски травми. Според някои проучвания, напредналата възраст на бащата увеличава риска от развитие на шизофрения в края на пубертета при деца.
Установено е, че около 50% от хората с шизофрения злоупотребяват с алкохол или наркотици. Амфетаминът и кокаинът, както и ежедневното изпиване на голямо количество алкохол, водят до психози, наподобяващи шизофрения.
Какви са видовете шизофрения?
Шизофренията бива няколко подтипа:
Параноидна шизофрения — характеризира се с налудничави или слухови халюцинации, но не се наблюдава разстройство на мисълта. Халюцинациите обикновено са свързани с преследване илипреувеличаване на събития, но могат да бъдат свързвани и с ревност и религия;
Обикновена шизофрения — характеризира се с незабелязано и прогресивно развитие на изразени негативни симптоми, без да са документирани психотични епизоди.
Хебефренна шизофрения — едновременно се наблюдава разстройство на мисленето и емоционален дефицит;
Кататонна шизофрения — пациентът може да е почти обездвижен или да не успява да контролира движенията си;
Недиференцирана шизофрения — установяват се психотични симптоми, но болният не може да се определи като параноиден, дезорганизиран или кататонен;
Резидуална шизофрения — докладва се за позитивни симптоми с ниска интензивност;
Постшизофренна депресия — депресивен епизод, възникващ при излекувани от болестта при който се наблюдават някои слабо изразени симптоми на шизофрения;
Какви са симптомите?
Симптомите при шизофрения могат да бъдат разделение на групи:
Позитивни симптоми:
- Психотични симптоми, като халюцинации - слухови, зрителни, обонятелни, вкусови и тактилни;
- Дезорганизирана реч, мислене и поведение — изреченията не са смислени, болните говорят много, но несвързани неща
Негативни симптоми:
- Липсват нормални емоционални реакции;
- Загуба на мотивация;
- Неспособност за изпитване на удоволствие;
- Беден речник;
- Инертност;
- Социална изолация
Когнитивни симптоми - Наблюдават се неврокогнитивни дефицити – липсва способност за организиране и изпълнение на задачи.
Симптоми, свързани с настроението:
- Пациентите често изглеждат весели или тъжни, но изразяват емоциите си по неразбираем начин;
- Депресивност.
Други прояви:
- Изпиване на огромно количество вода до степен на интоксикация;
- Непрекъснато взиране в огледала или витрини на магазини;
- Извършване на стереотипни дейности;
- Събират се стари и безполезни вещи;
- Самонараняване.
- Често е налице синдром на раздразнените черва, но те обикновено крият проблема.
Как се лекува?
Шизофренията е лечима. Съвременната клинична психиатрия разполага с високоефективни и безопасни медикаменти за облекчаване симптомите на шизофренията.
Възможностите за медикаментозно контролиране на симптомите непрекъснато нарастват. Лекарствата, които се използват за лечение на симптомите на шизофрения се наричат антипсихотици.
Атипичните антипсихотици целят овладяване на симптомите по време на остри епизоди на заболяването, и предотвратяване на последващи влошавания (рецидиви). Също така се използват за дългосрочно контролиране на симптомите. Негативната симптоматика, макар в малка степен, също се повлиява.
Освен медикаментозното лечение, важна и неразделна част от индивидуалния лечебен план представляват психологическата подкрепа – това включва психологическо консултиране, когнитивна психотерапия, възможност за пълноценно участие в живота на заобикалящата среда.
При някои по-леки форми на заболяването, болните биха могли да работят, ако са подкрепяни от ментор и са с плаващ график.
