Травми, артрози и други заболявания не изискват задължително операция.

Лечението на увредените стави и връзки остава една от най-важните задачи на съвременната травматология. Днес много се стремят да живеят активно, да спортуват, но така неизбежно се появяват спортните травми.

С възрастта се развиват естествени проблеми –артрози, артрити, ставите постепенно се износват.

Какво лекарите могат да направят в такъв случай? Разбира се, да заменят разрушената или изтритата става. Но е по силите ни в определени случаи да проведем по-правилно лечение, като ремонтираме увредените връзки или сухожилия.

За тази цел се използва минимално травматичната артроскопия или още по-съвременните инжекционни методи, получили разпространение през последните години. Често се прилага съчетание от тези методи.

Какво е това артроскопия

Същността на артроскопия е във въвеждането в ставите чрез малки отвори на специален прибор, артроскоп, с вградена видеокамера, която позволява на лекаря да наблюдава своите действия на екрана, разположен директно на монитора в операционната.

През два други отвора опериращият лекар въвежда инструменти, с помощта на които отстранява увредените фрагменти от хрущялите, извършва реконструкция на ставата.

Артроскопията дава на пациента възможност да забрави за своя проблем буквално след няколко седмици, понякога след месец.

И все пак артроскопията – това си е хирургична интервенция, колкото и минимално травматична да е. Психологически невинаги е лесна настройката за операцията.

Как работят инжекционните методи за лечение на ставите

Преди няколко години лекарите-травматолози започнаха да прилагат нови методи за лечение на ставите, които се основават на инжекционни техники. Това вече не са операции, а процедури без необходимост от хоспитализация на пациента.

Към приложението на такива методики специалистите са подтикнати от изследвания, според които тромбоцитите и някои клетки на живата тъкан на човека са с голям потенциал за регенерация.

Въвеждането на лекарства чрез инжекции се прилага в медицината, както е известно, от доста отдавна. Така съчетанието на новото и доброто старо би позволило да се направи крачка напред.

Първа за лечение на ставите започва да се използва методиката АСР – ей-си-пи, инжекции с кондиционирана автоплазма, тоест от собствен биоматериал на пациента, плазма, богата на тромбоцити.

Обикновено, АСР се прилага за лечение на спортни травми – увреждане на лакътни, коленни, раменни, глезенни стави, сухожилия и свръзки.

За тази процедура са необходими специални игли и спринцовки. Най-важното е центрофугата, в която кръвта взета от пациента, се разделя на фракции.

АСР се провежда на 3 приема, чрез интервал от 2 седмици. Впоследствие се извършва амбулаторно наблюдение на лекуващия лекар и физиотерапия.

Сходен принцип на изпълнение и действие – това е друга инжекционна методика, предполагаща еднократно въвеждане на SVF – стромално-васкуларни фракции, на мастната тъкан.

Както и тромбоцитите, клетките на мастната тъкан, така и т.нар. „мезенхимални клетки” притежават удивително свойство – те отключват процес на възстановяване на ставите отвътре.

За усилване на ефекта в последните няколко години SVF-терапията се комбинира с АСР. За тази цел са нужни все пак центрофуга чудо, 3 спринцовки, игли и местна упойка.

Комбинираните методи са много подходящи за лечение на артрози – дегенеративни заболявания, които водят до разрушаване на ставите.

Какви усложнения са свързани с инжекционните методи

Както и в случая с отделно провежданата АСР-терапия, за комбинирана процедура се използва собствен биоматериал на пациента, усложнения са на практика изключени. Това е твърдение на лекар, който прилага и АСР-метода, и АСР+SVF в продължение на няколко години.

Ситуации, при които лечението с инжекции на ставите не помага, все пак се случват. Например, при гонартроза – деструкция на коленната става, но на този фон се наблюдават множество допълнителни негативни фактори – наднормено тегло, силно износени хрущяли, деформация на стъпалата, освен това и скъсан менискус.

Биологията може да се стимулира, но не може да се постигне успех при забравяне на механиката. Ако при наличие на тези фактори, пациентът след процедурата иска веднага да побегне, това няма да се случи, тъканите не се възстановяват мигновено, за това е необходимо време.

И след терапията трябва да се погрижим за ставите, като не забравяме за тяхното допълнително натоварване.

Затова е препоръчително след инжекциите вниманието да е повишено, да сме по-внимателни към себе си и задължително да ходим на физиотерапевт за закрепване на положителния ефект.

За каквато и технология да става дума, от протезиране на ставите до инжекционни методи, добрите резултати се постигат, само ако пациентът е комплаентен, тоест настроен за лечение, готов е да се вслушва към съветите на лекарите и строго да ги спазва.

Бъдещето е вече тук

Случват и ситуации, когато при заболявания на ставите е показна последователна тактика на лечение, тоест първоначално се провежда артроскопия, а след месец се въвежда собствен биоматериал.

Повод за гордост на лекарите е възрастна жена, на която настоятелно препоръчвали, и по всички показания, смяна на ставата. Това означавало да прекъсне активния си живот – жената имала собствен дом и внуци, за които да си грижи.

Изкуствената става заздравява доста дълго време, и след това може да създава определени неудобства.

Направен е опит да се избегне ендопротезиране – първоначално е извършена артроскопия, след това помагат на жената да се избави от наднормените килограми, и накрая се прибягва до комбинирана инжекционна терапия.

В крайна сметка запазват собствената става на жената, връщат ѝ подвижността, увеличават двигателната ѝ активност

Сега периодично тя минава прегледи, а цялото си останало свободно време посвещава на любимите си внуци и на домакинските си задължения.

За всички нас е приятно да знаят, че в травматологията, както и в останалите направления на съвременната медицина се появяват методи, които до неотдавна са изглеждали като фантастика.

Да, по-доброто решение е да се избегне смяна на ставата, ако е възможно да се възстанови собствената, която е била разрушена от заболяване.

Най-голямото предизвикателство е преустановяване на разрушителните процеси и обръщането им, особено ако са в комбинация с възпалителни.