В конвенционалната медицина се смята, че приемът на прекалено много натриев хлорид се отразява неблагоприятно на човешкия организъм.
Придържането към хранителен режим, включващ предимно солени храни се счита за един от основните фактори, обуславящи високото кръвно налягане, сърдечно-съдовите заболявания и дори автоимунните заболявания. Но ново проучване показва, че повишената консумация на солени храни стимулира и имунната система.
Учените провели изследването посочват, че високите нива на натриев хлорид в кожата на мишки всъщност им помагат по-лесно да си справят с бактериалните инфекции. И в резултат на това изследователите твърдят, че същият ефект би имал завишеният прием на сол и при хората.
„Твърдението, че натрупването на сол в организма, е възможно да има и защитен ефект, звучи много изненадващо“ – посочва Гуен Рандолф, имунолог във Вашингтонския университет в Сейнт Луис, който не е взел участие в изследването. „Това е нещо ново, което трудно ще бъде възприето. Мисля, че ще отнеме време на повечето имунолози да възприемат тази концепция.“
Учените едва наскоро откриха, че съединителната тъкан на кожата може да служи като резервоар за натриеви йони, когато се консумират големи количества сол.
Когато Jens Titze, клиничен фармаколог в университета Вандербилт в Нашвил, САЩ и един от авторите на изследването, проучвал приемът на сол при мишките, той забелязал, че дори и гризачите, които били на хранителен режим със занижени количества сол, имали необичайно високи концентрации на натриев хлорид на мястото на нараняване на тяхната кожа.
Titze и неговите колеги установили, че имунните клетки, които идват до наранената кожа, тоест в образувалата се рана, за да унищожат проникналите бактерии, вируси и гъбички, те /имунните клетки/ навлизат в солена микросреда.
Те предполагат, че тялото насочва сол към инфектираната кожа, за да предпази мястото от проникването на патогенни микроорганизми.
С други думи „ние осоляваме нашите клетки, за да се защитим“, посочва Jonathan Jantsch, микробиолог от Университета в Регенсбург, Германия и първият автор на изследването, което беше публикувано в новия брой на списание „Cell Metabolism“.
За да установят дали допълнителните количества натриев хлорид потискат или помагат на имунната система, учените съсредоточили своите изследвания върху макрофагите – имунните клетки, които поглъщат и смилат, проникващите патогенни микроорганизми.
Активираните макрофаги унищожават патогенните микроорганизми, като освобождават специфични молекули, наречени реактивни кислородни видове и според учените високите концентрации на сол могат да стимулират имунните клетки с по-голям интензитет да образуват тези съединения.
Изследователите успели да култивират макрофаги от мишки и поръсили натриев хлорид в хранителната среда на растящите имунни клети с концентрация равна на тази, която била установена в инфектираните рани по кожата на гризачите.
Учените отбелязват още, че солта увеличава противомикробният капацитет на имунните клетки. Макрофагите, изложени на високи нива на натриев хлорид, образуват значително по-голямо количество противомикробни молекули, отколкото тези имунни клетки, култивирани в хранителна среда без сол.
След това, учените инфектират макрофагите с най-разпространените патогенни микроорганизми Escherichia coli или Leishmania major. След 24 часа, Escherichia coli „натоварили“ макрофагите, изложени на високи нива на натриев хлорид, само на половина в сравнение с тези, които били култивирани без сол.
За да проучат, дали повишеният прием на сол повишава имунната защита на мишките, учените разпределили гризачите в две групи като на едната давали по-големи количества сол, а останалите били на диета с ниско съдържание на сол.
