ᐉ Сух перикардит - предразполагащи фактори

Сух перикардит – това е разпространено заболяване, при което във външната обвивка на сърцето се развива остра възпалителна реакция. Съпровожда се със загуба на фибринови влакна между висцералните и париеталните перикардни листове.

Сух перикардит – какво представлява

По своята същност това състояние е начален стадий на други форми на перикардит. Клинично се проявява с умерен интоксикационен синдром в съвкупност с кардиални болки.

В повечето случаи при правилно назначено и проведено лечение този патологичен процес завършва с пълно оздравяване в рамките на 2 или 3 седмици. Но понякога е възможно да придобие рецидивиращ характер.

Разпространение

Честотата на разпространение на сухия перикардит е доста висока. Но обикновено хората търсят лекарска помощ вече в стадий, когато фибринозното възпаление е придобило ексудативен характер. Този патологичен процес най-често се среща сред хора над 35 години.

Причини за сух перикардит

Съществуват голямо количество фактори, които могат да доведат до сух перикардит. Но в повечето случаи това заболяване е с вторична природа и се формира на фона на друга патология.

Една от най-честите причини за тази болест е ревматизъм, като се наблюдава не изолирано увреждане на перикарда, а възпаление и на други сърдечни обвивки.

Фибринозният възпалителен процес може да е обусловен и от други нарушения, например, от склеродермия, подагра, вълчанка.

Възможно е и засягане на сърцето в резултат на въздействие на инфекциозна флора. Възбудители най-често са различни вируси.

Разпространени причини за сух перикардит са също и хронична бъбречна недостатъчност в терминален стадий и остро исхемично увреждане на всички слоеве на сърдечната стена.

Сред по-редките предразполагащи фактори са злокачествени и доброкачествени тумори, травмиращи въздействия.

В зависимост от това колко е засегнато сърцето, това заболяване се подразделя на ограничена и разпространена форма. При ограничена форма се наблюдава огнищна локализация на фибриновите нишки.

Разпространена форма се установява в случай, ако фибринът е разположен дифузно по цялата перикардиална кухина.

Сухият перикардит често се предшества от всички други форми на възпаление на перикарда. Първоначално се развива възпалителен процес в сърдечната обвивка, който се съпровожда със загуба на фибрин.

Прогнозите в този случай са 2 - или завършва с пълно оздравяване, или преминава в ексудативно възпаление.

При липса на медицинска помощ сърдечната функция се влошава, тъй като фибринът се преобразува в съединителна тъкан.

Симптоми, възникващи при сух перикардит

Основен симптом на сухия перикардит е болката, локализираща се в гръдния кош. Болковият синдром може да е с различен характер. Интензивността също се отличава във всеки конкретен случай.

Според някои болезнените усещания са слабо изразени, а според други – са нетърпими.

Задължително се наблюдава усилване на болковия синдром при дълбоко вдишване или резки движения. Понякога болката се разпространява към шията или към лявото рамо.

Но е възможно да се наблюдава разпространение към областта на епигастриума. В старанието си да облекчи своето състояние човек заема принудително седнало положение с леко наклонен торс напред.

Още преди появата на болковия синдром често присъстват и симптоми като субфебрилна треска, повишена слабост и неразположение, главоболие, втрисане и т.н.

В редица случаи сухият перикардит е с бурно протичане. В тази ситуация присъстват всички гореописани симптоми, допълващи се с нарушение на сърдечния ритъм, а също и с понижение на артериалното налягане. В този случай болковият синдром е изразен доста по-интензивно.

Диагностика и лечение на болестта

Поставянето на диагнозата при това заболяване започва с физикално изследване, което се допълва с инструментални методи. Назначават се електрокардиография, ехокардиография, а при съмнения и ядрено-магнитен резонанс.

Задължително се провежда и биохимично изследване на кръвта, в което се установява промяна на редица показатели.

Лечението при подобно увреждане на сърцето предполага отстраняване на първичната патология, която го е предизвикала.

Останалата терапия е със симптоматичен характер и включва нестероидни противовъзпалителни средства, кортикостероиди. Понякога не може да се мине без хирургична интервенция.