Коронавирусът прати в миналото комфортът и благата на цивилизацията. Какъв ще бъде животът след пандемията?
Пандемията с новия коронавирус преобърна ежедневието на милиони хора. Животът на почти всички българи също коренно се промени от деня след обявяването на извънредното положение и влизането в сила на Заповедта за затваряне на заведения и ресторанти.
Коронавирусът коренно промени света, безопасност на първо място
За няколко месеца пред очите ни се обезцени това, което се смяташе за важно през последните десетилетия.
Буквално за броени дни едни от най-развитите европейски държави се превърнаха в полицейски, бяха въведени правила, които са били в сила по времето на Втората световна война.
Това се отнася и за България, с нова заповед на здравния министър бе забранен достъпа до областните градове, с изключение на случаи, когато се ходи на работа, на лекар или за прибиране у дома.
От оперативния щаб ни препоръчват да не излизаме от домовете си, а ако го правим да е само при нужда – за покупка на стоки от първа необходимост или лекарства. Впоследствие заповедта беше разширена и сега обхваща посещение на банка и застрахователен офис.
Потребителското общество се превърна в съвсем различно, в което приоритет е безопасността. Сякаш вече не е толкова важно с какви средства разполагаш, а опазването на здравето.
Хората, свикнали да пътешестват, се оказаха затворени в границите на своите държави, градове и дори апартаменти.
Това важи за всички онези, които са се върнали след 18 март от рисковите държави, съгласно списъка на здравното министерство.
Отменени бяха спортни състезания, концерти и други толкова любими занимания и развлечения.
На всички ни предстоят трудни времена, но тези, които преживяват днешната криза, ще се окажат в един много по-различен свят.
Как ще промени животът ни коронавирусът и защо светът вече никога няма да е същия?
Управляващите у нас са уплашени, тъй като икономиката ни е отворена, зависи от външните пазари и не е ясно какви ще са последствията от спирането на големите автомобилни концерни в Западна Европа, от които зависят бюджетните приходи и заплатите на хиляди български работници и служители.
При тази несигурност, когато човек не знае дали утре ще е на работа и ще има доходи как да си купи кола, още повече на лизинг, както се изплащат повечето автомобили не само у нас, но и в Западна Европа.
Сражението с вируса се оказа изключително тежко и изтощително, а последствията от него са катастрофални за икономиката и за начина на живот на милиони хора. Никой не знае с точност как ще се промени животът, след като човечеството излезе от голямата карантина, но вече започват да се появяват очертанията на новата картина на света.
Не излизай от Интернет, не прави тази грешка
Новите условия за съществуване, всъщност извадиха едновременно 2 духа от бутилката – дистанционната работа и онлайн образованието.
За всички, които са опитали новото, ще е много трудно да се върнат към предишните си навици, още повече, че не е ясно до кога ще продължи извънредното положение и ограничителните мерки.
Да, очевидно е, че засега не всяка задача, може да бъде изпълнена дистанционно. Но много хора вече осъзнават, че подготовката всяка сутрин и пътуването около час в големите градове до работа не са задължителни условия за максимална продуктивност.
В областта на здравеопазването се предсказва нарастването на възможностите на дистанционната медицина.
Колкото и да е парадоксално, личните срещи с лекарите станаха опасни, а дистанционните постепенно се превръщат в нещо обичайно.
Дори и сега основният призив при подозрение за коронавирус, да не се ходи в никакъв случай пред лекарския кабинет, а да се звъни по телефона. Същото се отнася и за аптеките и доставките на лекарства у дома.
В онлайн формат е възможно да преминат и законодателите в различните държави. Първоначално по време на пандемията, а след това и по прагматични съображения.
За политиците ще бъде по-разумно да прекарват повече време в своя кръг от избиратели, отколкото да присъстват при работата на колективните органи, така ще разбират проблемите на местно ниво, на хората, които са ги избрали.
Авторитетът на правителствата в извънредна ситуация се повиши, също както и този на науката. Само до преди няколко години Националния център за заразни и паразитни болести бе оставен с минимални средства, които едва стигаха за неговото оцеляване и плащане на заплати.
Никой не се интересуваше от работата на учени биолози и микробиолози в БАН, а само за броени дни те се превърнаха в най-желаните събеседници по медиите.
Може би обществото, което ще постави като приоритет безопасността пред свободата и благата на цивилизацията, вече ще насочи повече ресурс не към спортните мероприятия, както стана ясно, без тях можем съществуваме, а към финансирането на научни разработки в областта на вирусологията и микробиологията.
Доверие единствено в официалните данни
Ситуацията на неопределеност и неизвестна заплаха кара хората да се доверяват само на официалните данни.
Това може да се види и по коментарите в социалните мрежи у нас, повечето хора подкрепят мерките, които наложи правителството.
Брифингите и препоръките на здравното министерство се радват на огромна популярност. Всички странични източници на информация вече са оставени на втори план.
Пандемията ни приближава към електронна демокрация, която включва безопасно, прозрачно и икономично гласуване с мобилните ни устройства.
Към момента обаче има сериозни съображения към онлайн гласуването, тъй като мрежите все още не са с достатъчно ниво на сигурност. Това създава съмнения дали крайните резултати не са манипулирани.
Има и друг вариант за преосмисляне на изборите – да се разтеглят сроковете за гласуване, например, то да може да се провежда цял месец, така ще се избегне струпването на хора по опашките.
Франция проведе първи тур на местните избор точно в разгара на пандемията, но се отказа от провеждането на втори, тъй като избирателната активност бе много ниска.
Повечето хора бяха уплашени от заразата, това означава, че за тях е по-важна безопасността от това кой ще ги управлява.
Инстинктът за самосъхранение е водещ при всеки един от нас, ето защо на първо място трябва да се чувстваме в безопасност и след това са другите ни права.
Професор от Йелския университет смята, че хората ще свикнат да прекарват повече време у дома със своето семейство. „Моят дом, моята крепост” – това важи в най-голяма степен по време на криза и несигурност.
През последните няколко години не само американците, но и ние българите харчехме много повече пари за храна, приготвена извън дома, отколкото за покупка на продукти и готвене у дома.
Проблемът е, че това отнема много време, особено през седмицата, когато повечето домакини са на работа и се прибират у дома едва след 18 часа.
Сега, когато всички ресторанти у нас са затворени до 29 март с изгледи за удължаване на мерките до 13 април, но все пак със заповедта на здравния министър, им беше разрешено да доставят храна по домовете, много хора ще трябва отново да се научат да готвят.
Още повече, когато излизането навън не е препоръчително и сме се изолирали у дома, ще се създаде нова култура, която ще накара хората да избягват заведенията за обществено хранене и ресторантите, ще ги свързват с риск за здравето и опасност от разпространение на зараза.
Сезонът по морето може да се провали не защото вирусът няма да изчезне със затоплянето на времето. Ще остане в обаче в общественото самосъзнание много дълго, и това ще възпира много хора да предпочитат почивката на морето, защото ще я свързват с опасност.
Разбира се, у нас сякаш няма такива индикации, тъй като повечето хора не спазват мерките и продължават да си излизат навън и най-вероятно след отпадане на забраните отново ще се върнат по ресторанти и ще тръгнат по почивки.
Вирусът на раздора
Другият въпрос, на който трябва да отговори човечеството – обединение или всеки за себе си.
Понастоящем глобализацията е в криза – по света цари хаос, и всяко правителство действа самостоятелно, у нас се залага на добрите практики.
При липсата на световен план за действие това прилича на поведението на деца в стая, от която са излезли възрастните.
Възрастните в тази метафора са САЩ, които изоставиха опитите да повлияят на целия свят, ако тяхното място не бъде заето от никого, то справянето с глобалните предизвикателства ще бъде много по-трудно.
Още повече, че сега САЩ имат нужда от помощ във връзка с недостига на апаратура в най-големия град на страната Ню Йорк и лични предпазни средства, поради бързото покачване на броя на заболелите.
Светът сякаш спря. Вирусът прекъсна мнимото благополучие. Глобализацията претърпя обратно развитие, макар и да изглеждаше, че никой не може да я спре.
Всички планове на обществата се оказват без значение в сравнение с новите цели на това полувоенно време – защита на собствената страна, град и семейство.
Пандемията потвърди, че дори и през 21 век основна ценност си остана безопасността. И заради нея човечеството, без да мисли е готово да пожертва обичайните блага на цивилизацията.
