В календара има много празници, в които е прието да поздравяваме хората, да подаряваме цветя и подаръци – Ден на юриста, Ден на медицинския работник, Ден на счетоводителя.
Но има специален ден, в който поздравленията някак не са уместни – това е Световният ден на болния.
На никой не му идва наум да поздравява човек, който постоянно изпитва болка и ежедневно приема лекарства.
Но този проблем съществува и не трябва да се игнорира – по света има много хора, които страдат от различни заболявания.
И 11-ти февруари – това е денят, който напомня на всички за общочовешките ценности като доброта, състрадание и милосърдие по отношение на болния.
На този ден е прието да се говори какво е да живееш, постоянно да изпитваш болка, дискомфорт, състрадание и милосърдие по отношение към болните.
Какво е да живееш, постоянно да изпитвайки болка, дискомфорт, страдания, и как да не се допуснат най-разпространените в съвременното общество заболявания.
Важна роля в опазването и поддържането на добро здраве играят медицинските работници, които ежедневно решават чужди проблеми и ги пропускат в душата си.
Затова и те заслужават внимание и благодарствени слова по време на мероприятията, провеждани в Световния ден на болния.
Здраве на душата и тялото – как да живеем, ако то е под заплаха
Може да се каже, че този ден е противоположен на друг празник – на Световния ден на здравето, който се отбелязва на 7-ми април.
Но докато човек е здрав, слабо го вълнува, че има хора, които ежедневно изпитват болка и дискомфорт, страдания, и не могат без лекарства.
Колкото и да е странно, повечето хора започват да се замислят за болните и да им помагат едва когато над собственото им здраве надвисне опасност и се появяват признаци на сериозно заболяване.
Много често благотворителните акции за хора, болни от рак, прекарали инсулт и т.н. се провеждат също от хора,които са се сблъсквали с тежки заболявания.
На здравите им се струва, че благосъстоянието им ще продължи вечно и болката и тежките заболявания никога няма да ги застигнат.
В този ден се обръща внимание и на тези, които са без медицинско образование, но доброволно се грижат за болни и помагат.
Това са санитарите, милосърдните сестри и други неравнодушни на този проблем хора.
Възможен ли е живот без лекарства и мъчения?
Тялото на младия и здрав човек притежава огромен потенциал – имунната система се справя с почти всички инфекции, възстановява се след травми, операции.
До 30 години повечето хора приемат лекарства епизодично и единствено за справяне с рядко появяващи се симптоми – треска, болка, кашлица.
Цигарите, нездравословното хранене, периодичната употреба на алкохол обикновено не се отразяват сериозно на здравословното състояние и на следващия ден човек отново се чувства млад, здрав и силен.
На повечето младежи им се струва, че това ще продължи вечно, и всички болести ще ги заобикалят.
И въпреки това, 30-тата година е границата, след която вече не всичко е толкова хубаво и много грешки на младостта напомнят за себе си.
А организмът не прощава невнимателно отношение.
Именно след 30 години човек започва да страда от 1-2 хронични заболявания, поради които му се налага да приема едно или друго лекарство.
Това са именно тревожните сигнали, които карат мъжа или жената да се замислят, че правят нещо не както трябва.
