Как се промениха детските болести, какво помага на малчуганите да растат здрави в условията на съвременните големи градове и какво да не очакваме от медицината на бъдещето?
Как съвременните деца в големия град да са по-здрави
Преминахме границата с хигиената
Детските заболявания се промениха. Основно това се дължи на ваксинациите и на възможностите на неонаталната медицина, които значително понижиха детската смъртност.
В развитите държави, а у нас, децата много по-рядко страдат от инфекциозни заболявания.
Инфекциите са в миналото. Но други болести излизат на първи план. Основно те са свързани с начина на живот – бронхиална астма, алергия и затлъстяване.
Сега на мода е суперхигиената – в даден момент прекрачихме границата.
В Скандинавия, например, където на чистотата се държи изключително много, децата са с повече алергии, отколкото в Италия, където им се позволява да пълзят по мръсните подове на домовете.
Едновременно с това у нас децата, които живеят в големите градове, вече не са с постоянен контакт с алергените, както това е било по-рано.
Това малко или много се отразява на имунитета, което се явява провокиращ фактор за алергични заболявания.
Понякога родителите смятат, че за тези болести вина имат постоянно изписваните препарати на децата.
И повечето лекари са на мнение, че то вреди на психиката и на организма. Но лекарствата са без особено значение.
Проблемът е по-глобален – от астма и алергии не боледуват само децата, на които постоянно ги лекуват от нещо и съответно приемат за щяло и нещяло лекарства.
Предстоят много изследвания, които да разкрият кои са факторите, които оказват най-голямо влияние и съответно трябва да се отстранят.
Не трябва да се изключва и състоянието на околната среда – това, което ядем, дишаме, в какви условия живеем. Да се каже коя е точно причината от всички тези фактори е много трудно.
Днес се наблюдава епидемия от тези диагнози, сред които синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност и разстройства от аутистичния спектър /РАС/.
Има теории, които свързват развитието на РАС с огромния обем от информация, който трябва да възприемат децата. Но хиперактивността и аутизмът са в значителна степен генетични състояния.
Хиперактивността и дефицитът на вниманието не минават – това е изменение на нервната система.
Електронните устройства не могат да заместят живото общуване
По повод смартфоните съществуват препоръки на СЗО, в които е посочено е, че те не могат да изпълняват функцията на детегледачка за детето.
Основните проблеми, които произхождат от използването на смартфони и таблети от децата, това е, че малчуганите не могат да се движат достатъчно, освен това заради тях развитието на говорните способности се забавя.
Електронни устройства – смартфони и таблети, могат да се използват за общуване с роднини.
Например, за обаждане по Вайбър на баба или дядо. За да види все пак детето какво е това живо общуване с хората.
Най-добрата профилактика – ваксинация, пълноценен сън и минимум стрес
Ваксинацията е от много голямо значение, в сезона на настинките и грипа са важни противогрипните ваксини.
С какво още може да се помогне на детския организъм – пълноценен сън и хранене, както и с разходки. Лягането трябва да е по едно и също време и времето за сън трябва да е достатъчно.
За малките деца това са не по-малко от 12 часа, а за учениците в началното училище около 10 часа.
Необходимо е стресът да се минимизира, разбира се, не може да се изключи напълно. Но не трябва детето да се натоварва излишно. Нужно е да се търсят и други варианти.
Съвременната медицина се основава на партньорство
Сега родителите подхождат по-осъзнато към лечението на детски заболявания, и това е голямо предимства.
Преминава се постепенно от родителски тип медицина към партньорска. Родителите вземат решения заедно с лекарите.
Когато сляпо се доверяваме на специалист – това е крайност, а когато изобщо не се доверяваме и търсим алтернативна медицина, това е другата крайност.
Важно е в педиатрията детето да започне да се разглежда не като обект, както е сега, а като субект, който да вземе решения заедно с лекари и родители, и с него да се разговаря с уважение.
