Как се промениха детските болести, какво помага на малчуганите да растат здрави в условията на съвременните големи градове и какво да не очакваме от медицината на бъдещето?

Как съвременните деца в големия град да са по-здрави

Преминахме границата с хигиената

Детските заболявания се промениха. Основно това се дължи на ваксинациите и на възможностите на неонаталната медицина, които значително понижиха детската смъртност.

В развитите държави, а у нас, децата много по-рядко страдат от инфекциозни заболявания.

Инфекциите са в миналото. Но други болести излизат на първи план. Основно те са свързани с начина на живот – бронхиална астма, алергия и затлъстяване.

Сега на мода е суперхигиената – в даден момент прекрачихме границата.

В Скандинавия, например, където на чистотата се държи изключително много, децата са с повече алергии, отколкото в Италия, където им се позволява да пълзят по мръсните подове на домовете.

Едновременно с това у нас децата, които живеят в големите градове, вече не са с постоянен контакт с алергените, както това е било по-рано.

Това малко или много се отразява на имунитета, което се явява провокиращ фактор за алергични заболявания.

Понякога родителите смятат, че за тези болести вина имат постоянно изписваните препарати на децата.

И повечето лекари са на мнение, че то вреди на психиката и на организма. Но лекарствата са без особено значение.

Проблемът е по-глобален – от астма и алергии не боледуват само децата, на които постоянно ги лекуват от нещо и съответно приемат за щяло и нещяло лекарства.

Предстоят много изследвания, които да разкрият кои са факторите, които оказват най-голямо влияние и съответно трябва да се отстранят.

Не трябва да се изключва и състоянието на околната среда – това, което ядем, дишаме, в какви условия живеем. Да се каже коя е точно причината от всички тези фактори е много трудно.

Днес се наблюдава епидемия от тези диагнози, сред които синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност и разстройства от аутистичния спектър /РАС/.

Има теории, които свързват развитието на РАС с огромния обем от информация, който трябва да възприемат децата. Но хиперактивността и аутизмът са в значителна степен генетични състояния.

Хиперактивността и дефицитът на вниманието не минават – това е изменение на нервната система.

Електронните устройства не могат да заместят живото общуване

По повод смартфоните съществуват препоръки на СЗО, в които е посочено е, че те не могат да изпълняват функцията на детегледачка за детето.

Основните проблеми, които произхождат от използването на смартфони и таблети от децата, това е, че малчуганите не могат да се движат достатъчно, освен това заради тях развитието на говорните способности се забавя.

Електронни устройства – смартфони и таблети, могат да се използват за общуване с роднини.

Например, за обаждане по Вайбър на баба или дядо. За да види все пак детето какво е това живо общуване с хората.

Най-добрата профилактика – ваксинация, пълноценен сън и минимум стрес

Ваксинацията е от много голямо значение, в сезона на настинките и грипа са важни противогрипните ваксини.

С какво още може да се помогне на детския организъм – пълноценен сън и хранене, както и с разходки. Лягането трябва да е по едно и също време и времето за сън трябва да е достатъчно.

За малките деца това са не по-малко от 12 часа, а за учениците в началното училище около 10 часа.

Необходимо е стресът да се минимизира, разбира се, не може да се изключи напълно. Но не трябва детето да се натоварва излишно. Нужно е да се търсят и други варианти.

Съвременната медицина се основава на партньорство

Сега родителите подхождат по-осъзнато към лечението на детски заболявания, и това е голямо предимства.

Преминава се постепенно от родителски тип медицина към партньорска. Родителите вземат решения заедно с лекарите.

Когато сляпо се доверяваме на специалист – това е крайност, а когато изобщо не се доверяваме и търсим алтернативна медицина, това е другата крайност.

Важно е в педиатрията детето да започне да се разглежда не като обект, както е сега, а като субект, който да вземе решения заедно с лекари и родители, и с него да се разговаря с уважение.