Не с мярка общителното дете е прекрасна находка за хората, които желаят да му навредят. Как да възпитаме чувство за мярка и бдителност?
Но възникват и по-сериозни проблеми - всеки човек, независимо от възрастта ще провокира жив интерес от страна на вашето дете. То тича към него, за да се запознае или за да сподели последните новини или да го смущава със странни въпроси: „Какво имате в чантата? Защо е толкова грозна? На мама чантата е по-хубава! Татко ѝ я подари, след като се скараха…”
Намесата на родителите в този разговор само подсилва красноречието на детето – то се опитва да успее да се доизкаже, докато родителите не го отведат.
Тази свръхобщителност, разбира се, позволява да се избегнат трудности, свързани с говорене пред хора или адаптиране в нов колектив. Но възникват по-сериозни проблеми – не по-мярка общителното дете е прекрасна находка за този, който желае да злоупотреби.
Как да възпитаме у него чувство за мярка и бдителност
1-3 години
На детето му харесва самият процес на общуване, без значение за какво се говори. Научавайки нова дума или усвоявайки пореден навик, то търси публика, която може да оцени неговия успех.
Изборът на събеседници е обусловен от тяхното местонахождение – който попадне пред очите на детето, него и ще заговори.
Затова можете да обърнете внимание какво иска да каже детето. Психолозите забелязват, че доброжелателната атмосфера у дома, толкова по-доверчиво и открито детето се отнася към чуждите хора.
За да го предпазим от неприятности, е необходимо да предприемем някои мерки за безопасност:
- Когато забележите, че детето желае да се обърне към непознат човек, пренасочете вниманието му към някакъв друг въпрос. Ако не успеете, то тогава, предложете му да отидете заедно до непознатия. След 5-10 минути общуване пристъпете към спасение на събеседника от маниакалното внимание на детето.
Предложете му да помаха или да каже „До скоро!” Обикновено след това детето рефлекторно се извръща и си тръгва.
- Научете детето да дели хората на познати и чужди. С последните не трябва да се разговаря, ако родителите ги няма да него. Разбира се, не е нужно да плашим детето с лошите чичковци, но то трябва да знае, че хората са добри и лоши, затова за всеки случай трябва да проявява внимателност.
- Разкажете на детето какво е това тайна – например, ако на сутринта се събуди мокро и не иска, затова да научат децата на площадката, то това трябва да се превърне в тайна. Ако разкаже за това, то е възможно да започнат да му се подиграват.
- Разкажете на детето за това, че далеч не всички имат желание или възможност да разговарят с него. Дългите разговори могат да дразнят и уморяват събеседника, затова е необходимо навреме да се завърши беседата или поне да не се съпротивляваме, когато родителят помага да се направи това.
4-6 години
За разлика от предходния период, прекалената общителност в тази възраст, е обратното, най-често е свързана с недостиг на общуване с родители или с неговата ефективност. Когато детето не вижда интерес към това, което казва, към своите игри, то търси внимание към другите хора.
Не може да се разчита на задълбоченост на общуването, и затова качеството се компенсира от количеството.
Детето води, образно казано, бурен светски живот, като постоянно обменя играчки, угощава, кани и ходи на гости при други малчугани.
Ако го попитате кои са неговите приятели, то ще се уморите, докато успее да ви ги изброи.
Проблемът е в това, че в кръга на приятелите на детето попадат всички, които то знае по име и са се отнесли към него с добро.
Необходимо е да му помогнем да стане по-избирателно в общуването.
- Обяснете на детето, че при първо запознанство с връстник и още повече с възрастен, не следва да разказва за това с къде и с кого живее, когато родителите не са у дома, къде и кога са на почивка и т.н. Децата на тази възраст не се отличават със способност към обобщаване, необходимо е да се изброяват всички факти, които според вас, следва да се премълчават.
- Споделете детето случаите от неговия живот или съчинете история, близка до реалността, в която могат да се видят последствия от свръхобщителността. Например, следната: „Момиченце предлага на минувач да отиде у тях на гости, за да му покаже новите си играчки. Той изглеждал много добър, усмихвал се и разказвал интересни истории. Момиченцето му повярвала, отишли заедно у тях, и повече никой не я видял!” Поуката от тази приказка трябва да е заключението, че не всички хора, които изглеждат добри всъщност са такива.
- Отделяйте на детето поне по 15-20 минути дневно, за да може да освободи всичко, което го интересува – от въпросите за устройството на Вселената до пародирането на персонажите.
- Постарайте се да осигурите на детето постоянна компания от връстници, в която да може да развива навиците си за общуване. Много често свръхобщителните деца се превключват от един обект на друг не защото губят интерес, а заради неумение да разрешават конфликтна ситуация или да поддържат разговор.
12 години
Свръхобщителността на учениците обикновено е свързана с т.нар. социална пожелателност – стремеж да се получава одобрение от околните. Призивите на възрастните да сме приятели с всички и с никого да не се караме, помага на слабото дете да възприема това буквално. Затова без негово участие не минава нито едно събитие.
Подобна активност невинаги се разбира от връстници, учители и други възрастни, което често води до конфликти.
- Убедете детето да не се намесва в спор или в конфликт, ако никой от участниците не го моли за помощ, случаите когато жертвата се подлага на смъртоносна опасност не влизат в сметките. Може да се стигне до следния показателен пример – трима подрастващи опитват да отнемат телефона на мъж, но той не се дава, съпротивлявайки се със сетни сили.
Минувач се намесва, отблъсква подрастващите и дава телефона на мъжа, който обаче побягва. След това се оказва, че пострадалият е крадец, който е отнел телефона на един от тийнейджърите.
- Обсъдете с детето как може да помогне на другите, без да се намесва в чуждия конфликт. Например, може да съобщава за опасност на друг възрастен, да извика полиция, бърза помощ и т.н.
- Помогнете на вече порасналото дете да се научи да отстоява своите интереси – да допуснем, че го помолят за това, но това не означава, че то е длъжно да изпълнява желанията на другия. Любезният отказ – това също е приемлив вариант на отговор. Например, ако детето няма друг химикал, не е длъжно да дава своя, защото пише с него.
- Разкажете на детето за особеностите на професията на учителя – за повечето ученици необходимостта да са обективни, ги прави недолюбвани сред учителите. Тази информация ще помогне на детето да възприеме съвета да занимава преподавателите с лични въпроси и с разкази за себе си.
12+
Когато се говори за преходна възраст, повечето забелязват, че родителите губят своя авторитет пред очите на подрастващия, него го интересуват само отношенията с връстниците.
Това съвсем не е така. Освен жажда за общуване подрастващият изпитва потребност да възприема различни социални роли и маски.
Не всички родители посрещат този калейдоскоп от разбиране, затова детето търси подкрепа извън семейството.
Голяма опасност за прекалено общителното дете са социалните мрежи. Представяйки се пред събеседниците си в различни роли, ученикът не си дава сметка, че всички извън социалната мрежа са съвсем различни хора.
В такъв случай родителите е добре да се въздържат от язвителни забележки, когато видят огромната приятелска листа на детето в социалните мрежи.
Но е добре да опитат да му обяснят, че не всички приятели са еднакво полезни. Тези, с които се познаваме лично, заслужават по-голямо доверие от виртуалните познати.
Не възпрепятствайте реалните срещи на подрастващия с интернет познатите
Преживяното разочарование е най-добрата ваксина от излишната доверчивост.
Договорете се с детето да не пренебрегва елементарни правила за безопасност при такива срещи, а именно:
- Да не се уговарят срещи на места, където няма хора, а също и в тъмната част на денонощието.
- Да не се съгласява да се запознава с хора, които са по-големи от него, независимо от пола.
- Да ви информира за предполагаемото място на среща и за това с кого смята да се види, например, да съобщи „ник”, „профил” и други данни.
- При никакви условия да ходи в дома на новия познат, да не го кани вкъщи, да не се качва в неговата кола или в такси заедно с него.
- Да не предлага никаква храна или напитки, които предлагат новите му приятели.
Установяването на разумни рамки за прекомерната общителност е много по-лесно, отколкото да научим детето да преодолява своята срамежливост.
Само мисълта за това ни дава сили, когато сме уморени от телефонни обаждания или трябва да се промушваме през тълпа от гости, поканени от детето за неговия рожден ден.
Съществува граница при общуването, която не трябва да се прекрачва. За съжаление, и възрастните понякога се поддават по думите на някого, с когото са се запознали току-що.
Обикновено жените са по-доверчиви, а мъжете са по-внимателни и трудно възприемат хора, с които току-що са се запознали, затова и нежният пол обикновено е по-общителен и с повече приятели.
Не е ясно на кои от тях може да се разчита в трудно ситуация, дори и да не става въпрос за финансова помощ, а за чисто емоционална подкрепа, да излязат с този човек, дори и да заемат поста, на който са били до скоро.
