Настоящата пандемия, на каквато не ставали свидетели повечето поколения, свързана с разпространението на COVID-19, съвсем няма да е последната, това заяви директорът на СЗО.
Да очакваме ли нова пандемия подобна на настоящата
Историята показва, че както епидемии, така пандемии са част от нашия живот, и това означава, че ни предстоят още такива.
Когато се създадат условия за нова пандемия, то е необходимо целият свят и държавите да имат по-голяма готовност, отколкото за настоящата.
Повече от наложително е да се разработят стратегии, при които икономиката да продължи да функционира нормално, да не се налага затварянето ѝ.
Това означава повечето бизнеси да се преструктурират. От състоянието на икономиката зависи и потреблението и приходите в държавните бюджети, от които се финансира здравеопазването и мерките.
Може би най-подготвени за настоящата пандемия бяха в Южна Корея, които веднъж преживяха подобна, предизвикана от същия вирус.
У нас тогава епидемията, обхванала страната, остана единствено част от световната новинарска хроника, затова и не беше възможно да си вземем необходимите поуки.
Тепърва новият коронавирус ще бъде обект на изучаването, за период от повече от 8 месеца от обявяването на СЗО на 31 декември 2019 г., бе натрупано голямо количество информация, но все още остават много неизвестни.
Почти готовата ваксина е наистина голям успех
Голям успех е, че вече има почти готова ваксина и то за толкова кратък период, и дори критиците на подобни прибързани експерименти изразиха надежда, че вече сме близо до така, след като излязоха официалните резултати от проведените в Русия проучвания.
Основната уязвимост, която сега отчасти бе преодоляна, това са международните пътувания, които улесниха изключително пренасянето на вируса от Европа в Китай.
Пресилено би било да се обвини туризмът за разпространението на епидемията, но именно доброто транспортно съобщение и свободата на придвижване, доведоха до този истински бум в Италия, а след това и из цяла Европа.
Затова и в самото начало на епидемията, бяха посочени по-заможните като преносители на вируса, тъй като хората с ниски доходи рядко или почти никога не пътуват в чужбина, а разполагащите с добри финансови възможности го правят повече от често.
