Много хора знаят за съществуването на тъй нареченият „хормон на любовта“ – окситоцин, който способства за възникването на тясна връзка между майката и детето, помага за изграждането на романтични отношения между хората, за поддържането на приятелски и партньорски връзка.
Разбира се, въздействието на окситоцина е много по-сложно и се разпространява върху множество функции на организма, но за повечето хора този хормон се свързва се асоциира именно с любовта и привързаността.
Но бихме ли могли да заподозрем, че този хормон, който се свързва само с положителни емоции, може да има и тъмна и малко известна и слабо проучена страна?
По-скоро не, тъй като новооткритите факти се оказали неочаквани дори за учените, които установили тъмната страна „хормона на любовта“.
Въздействието на окситоцина е подобно на това на алкохола
Британски изследователи открили значително сходство между въздействието на хормона на любовта и това на алкохола върху поведението на човека.
Изследването, чийто резултати били публикувани на 19-ти май тази година в списание Neuroscience and Biobehavioral Reviews, се основавало на съществуващите проучвания, в които учените изучавали 2 естествени съединения – алкохолът и хормонът на любовта – окситоцин, а също и сходството на тяхното въздействие върху поведението на човека.
Изследователите предупреждават, че под толкова приятния псевдоним, който така често се използва в научнопопулярната литература, се крие тъмната страна на този хормон, и твърдят, че неговото въздействие наподобява много повече това на алкохола, отколкото се смяташе по-рано.
Какво е това окситоцин?
Представлява невропептид, който се образува в хипоталамуса и след това се секретира от задния дял на хипофизата. Отдавна е установено, че този хормон играе значителна роля при раждането и за установяване на връзки между хората.
Сравнително неотдавна той беше определен като химическо вещество, образуващо се в главния мозък и играещо главна роля в нашите социални взаимодействия и нашите реакции към интимните ни партньори – оттам и неговото название хормон на любовта.
Окситоцинът повишава просоциалното поведение като алтруизъм, щедрост и съчувствие, прави ни по-склонни да се доверяваме на другите хора.
Социално-когнитивния ефект се постига чрез потискане на действието на префонталната кора и лимбичните вериги и чрез премахване на потискащото влияние на такива социални инхибитори като страх, безпокойство и напрежение.
Окситоцинът и алкохолът създават илюзия, че всичко е много по-просто, отколкото е всъщност
Доктор Ян Митчел от Института по психология на Университета на Бирмингам, Великобритания, обяснява, че преди да се захванат с този научен проект, учените преценили, че тази тема си струва да бъде по-добре проучена и затова били събрани материали от по-ранни изследвания, при които се проучвали последствията от въздействието на окситоцина и алкохола върху човека. Анализирайки тези материали учените били просто поразени от невероятното сходство на въздействията на тези 2 вещества.
Учените признават, че способността на тези съединения да потискат тревогата може да се обясни с това, че у хората се появява изкушение да покажат храброст, в частност в контекста на социалните ситуации такива като първа среща.
Доктор Стивън Гилеспи казва, че идеята за „немска храброст“, тоест да се изпие алкохолна напитка, за да преодолее нервозността много често се използва за борба с непосредствените препятствия като страх и тревога.
При лабораторни изследвания станало очевидно, че въздействието на окситоцина е практически същото въздействие както и алкохолът.
Ако бъде въведен през носа окситоцинът имал същото въздействие както и добре известните ни последствия от приемът на алкохол.