Ритъмът на живот, работата, потокът от информация, рекламата, която ни призовава да купим по-бързо. Всичко това не помага за спокойствие и отпускане. Но дори в препълнения вагон на метрото може да намериш остров на умиротворение.

Какво е това безметежност?

Това е спокойно, всеобхватно щастие. Безметежността е приятна емоция, макар и не толкова интензивна като радостта. Потапя ни в състояние на вътрешно умиротворение и хармония с външния свят.

Изпитваме спокойствие, но не се затваряме в себе си. Усещаме доверие, връзка със света, съгласие с него. Чувстваме се на мястото си.

Как да достигнем безметежност?

Понякога се появява благодарение на обстановката.

Например, когато започнем да се изкачваме към планината и да съзерцаваме пейзажа, или когато се любуваме на залеза… понякога обстановката съвършено не предразполага, но въпреки това достигаме до това състояние, само „отвътре“ – например, в препълнения вагон на метрото изведнъж ни обхваща спокойствие.

Най-често това мимолетно чувство идва, когато животът леко отслабва хватката, а самите ние приемаме ситуацията за такава каквато е. За да почувстваме безметежност, е необходимо да се отворим за настоящия момент.

Това е трудно, ако нашите мисли се въртят в кръг, ако се потопени в работа или сме разсеяни. Във всеки случай безметежността, както и всички положителни емоции, е невъзможно да се усещат постоянно. Но и целта не е в това. Ние желаем да бъдем безметежни по-често, да удължаваме това усещане и да му се наслаждаваме.

И заради това трябва да отидем в манастир, да се отдадем на отшелничеството, да прекъснем връзката със света?

Безметежността действително предполага известна свобода от света. Преставаме да се стремим към действие, притежание и контрол, но запазваме възприемчивостта към това, което ни заобикаля.

Става дума не да се усамотим в собствената си кула, а да отнесем себе си към света. Това е резултат от интензивно присъствие без оценка , каквото представлява животът ни в даден момент.

Постигането на безметежност е по-лесно, когато ни заобикаля прекрасен свят, а не когато е настроен враждебно към нас. И всички тези моменти на безметежност могат да се придобият и в ежедневната суета.

Тези, които си дават време да се спират и да анализират какво се случва с тях, вникват в това, което изпитват, рано или късно достигат до безметежност.

Често безметежността се свързва с медитацията. Това ли е единственият път?

Съществува още молитва, размишление за смисъла на живота, пълна осъзнатост. Понякога е достатъчно да се слееш със спокойно обкръжение, да се спреш, да прекратиш гонката за резултати, каквито и да са те, да преустановиш своите желания.

И разбира се, да медитираш. Има 2 основни начина за медитация – първият предполага фокусиране, насочване на концентрацията.

Вторият път е да отваряне на вниманието – да се постараеш да присъстваш във всичко – в собственото си дишане, телесните усещания, звуците наоколо, във всички чувства и мисли. Това е пълното осъзнаване.

А какво да правим с негативните емоции?

Усмиряването на негативните емоции е необходимо предварително условие за безметежност. В някои болници показват на пациентите как могат да успокоят чувствата си, като съсредоточат вниманието си върху текущия момент.

Също им се предлага да променят отношението към болезнените емоции, без да се прави опит да се контролират.