Всеки от нас има тайни мисли, които не се разгласяват и внимателно се крият. Завист към най-добрата приятелка, ярост към родителите, желание да ударим онзи, с когото пътуваме в тесния вагон на метрото.
Тайните мисли и постъпки НЕ могат да бъдат скрити
Понякога ги крием и от самите себе си. Преструваме се, че ги няма. Но все пак оставят следа.
Може да си помислим за нещо срамно или да направим нещо тайно, докато никой не слуша и не вижда това, за което не искаме да си признаем. И смятаме, че тази дреболия по никакъв начин няма да повлияе на живота ни.
Тези мисли всъщност се проявяват в постъпките, действията и отношенията с околните.
Детето прикрива очи с ръце и казва, че го няма. Всъщност смята, че вече го няма на мястото, което не вижда. Неговата увереност по никакъв начин не влияе на възприятието на околните, които го виждат отлично.
С мислите е същото – не могат да бъдат видени, но повечето хора разбират какво мислим по това как се отнасяме към тях и по това как възприемаме себе си.
Всичко тайно става явно
Съвсем не е задължително да изразява мислите си словесно, за да станат те видими за околните.
Всичко за което си мислим се предава на околните и на света както невербално – пози, жестове, мимика, възгледи, така и невербално – лексика, тон, тембър и дори паузи между думите.
Всяка мисъл, всяко съмнение, тайно действие, решение или чувство – всичко това оставя кръгове във водата на подсъзнателното, които стават по-широки и обхващат първо тези, които са постоянно около нас, а впоследствие и по-широк кръг от хора.
Колкото повече и по-дълго мислим в една посока, толкова по-широко ще бъде пространството, което мислите ни ще обхванат.
Всяка мисъл, чувство, а още повече и действие, дори и тайно, оставят в психиката напълно осезаеми следи, които се проявяват във външния свят и се разкриват във взаимодействието с околните и тяхното отношение към нас.
Защо се случва така
Повечето от нас си мислят, че всичко, което сме направили или помислили тайно, ще остане без свидетел, това означава, че сякаш не е било.
Смятаме, че никой няма да чуе думите, казани с отвращение мимоходом, няма да научи за скритата завист, за която не сме споделили на никого.
Свидетел винаги има. Винаги има такъв, който е видял, чул, научил. И този човек сме самите ние. Този, който върши неща, от които изпитва срам пред себе си, винаги знае какво точно прави.
Онзи, чиито мисли са изпълнени със злоба и обида, винаги знае какво желае. И подсъзнателната ни представа за самите нас се формира с отчитане на всичко това незабележимо скрито.
Маските няма да помогнат
Всеки знае за себе си кога не е бил напълно честен или не е бил достатъчно смел, кога е бил завистлив или прекалено дребнав.
Хората, които са около нас, лесно могат да ни кажат какво мислим за самите себе си, точно така, както е в ума ни, без цензура.
Затова делим хората на такива, с които искаме да бъдем, да общуваме, да сме приятели, да се смеем и такива, с които не желаем да имаме допирни точки, дори не ги виждаме в социалните мрежи, предизвикват у нас страх и желание да ги подминем.
Разделяме хората на такива, на които ни се иска да доверим и най-съкровеното и на които не можем да споделим и нищо, дори и да е съвсем дребно, например, колко ни е сметката за ток този месец.
Как да променим своя собствен вътрешен образ
Има начин да върнем привлекателния си вътрешен образ, дори и това да ни се струва невъзможно.
Първото, което трябва да направим, е да приемем тъмната си страна, всеки си има своите пороци и слабости.
Това е необходимо, за да се справим с чувството за срам, което действа потискащо.
Необходимо е определено усилие на волята, за да се пренастроим и да излезем от обичайния шаблон.
Силата на инерцията обаче е голяма и съответно изкушението да се върнем в старото положение също е огромно.
