Не само думите са източник на важна информация, но и тялото – положение, жестове, мимика, емоции. Познаването на езика на тялото е ценен навик, на който е полезно да се научим.
Помага да разберем по-добре събеседника, да отгатнем неговите мисли, да се предпазим от лъжлива информация, да открием слаби места у опонента, да направим общуването по-продуктивно.
Тялото ни постоянно, а много често и неволно, изпраща сигнали невербални сигнали към околните. Важно е да ги разпознаваме правилно.
Как езика на тялото ни помага да се разбираме с околните
Огледало на душата
Така е прието да се наричат очите. Тяхните движения могат да издават истинските емоции и мисли. По време на разговор трябва да обръщаме повече внимание на това как ни гледа събеседника.
Ако избягва да ни гледа в очите, то може би крие нещо или намира разговора за твърде скучен. Когато човек нещо премълчава или казва неистина, често се старае да не гледа събеседника в очите.
Ако зениците се разширяват, това означава, че разговорът е интересен и същевременно важен. Полезно е да обърнем внимание колко често очите на събеседника мигат.
Това е своеобразен индикатор за нервност и тревога – колкото по-често мига човек, толкова повече тревога изпитва.
Стискане на зъби – признак на стрес
Понякога по време на разговор, докато изчакват събеседника да се изкаже, някои хора стискат зъби. Това най-често се случва, когато тялото изпитва силен стрес и напрежение, а самият разговор е крайно неприятен или тревожен.
Когато човек стиска зъби, когато събеседника му говори, това означава, че не се чувства комфортно. Дори и темата на разговора да не е стресираща, е възможно стиснатите зъби да са признак на негативни и тревожни мисли.
Кимане с глава
Обикновено, за да се съгласим с някого, кимаме с глава, за да кажем ДА. Но кимането най-често не е достатъчен, за да разберем позицията на човека.
Но ако започнем да повдигаме и да пускаме главата твърде често, то това е пореден показател за силно безпокойство.
Например, при получаване на инструкции от началника, служителят яростно кима с глава, което е признак на неговото вътрешно несъгласие, неувереност в правилността на разпореждането или съмнение в собствените способности.
Ако в края на първата среща на въпрос за следваща среща потенциалната половинка твърде често кима с глава, то най-вероятно не е заинтересована от по-нататъшни отношения.
Искреност на емоциите
Обикновено усмивката е признак на радост, добро настроение, одобрение и положителни емоции. Много хора обаче умеят да се усмихват фалшиво.
Но измислените емоции могат да се разпознаят – по време на усмивка човек задейства само мускулите на устата. Когато се усмихва истински участват всички мускули на лицето. Така предава информация, че общуването му доставя удоволствие.
Когато усмивка е фалшива, това може да е признак на неудовлетвореност от разговора, саркастична нагласа и нежелание за продължаване на диалога.
Спазване на дистанция
Според етикета за делово общуване, съществуват базови правила за дистанция между говорещите.
Ако събеседниците не са в близки отношения един с друг, то обикновено разстоянието трябва да бъде не по-малко от изпънатата ръка или около 70-100 см. Но желанието да се приближим или да се отдалечим от човек по време на разговор е ключов невербален сигнал. Колкото по-близо някой е седнал до нас или стои до нас, толкова по-добре се разбираме с него.
От друга страна, ако човек всячески се старае да се отдалечи от събеседника или винаги спазва голяма дистанция, то едва ли е готов напълно да се довери и да започне по-лични отношения.
Уверена стойка
Далеч не всеки умее да поддържа правилна стойка. Това е свързано не само с физиологични, но и с психологически проблеми.
Правилната стойка най-често се среща при уверените в себе си хора. В допълнение на това те предпочитат откритите пози, разтварят широко крака, а не ги кръстосват или крият под стола. Така те запълват пространството в желанието си да демонстрират своите права и изискват дължимото уважение към себе си.
