Напоследък в научния свят се появяват все повече доказателства, че възпаленията в главния мозък могат да предизвикат някои депресивни симптоми – умора, апатия, промени в настроението.
Ново изследване, публикувано в рецензирано издание за психиатрия, е посветено на възпалението като причина за тежки депресии при изключване на други значими обстоятелства и предразполагащи фактори.
Тежка депресия – ролята на възпалението
Възпаление – това е естествена реакция на организма в отговор на проникването на инфекции, заболявания или травми. Възпалението обаче може и да бъде опасно и да предизвика сериозни и неприятни симптоми.
В Център за психично здраве на семейството в Торонто, Канада, е проведено изследване с участие на 40 души, при 20 от тях е поставена диагноза тежка форма на депресия.
Анализът се съсредоточава върху измерването на активацията на микроглиите – имунни клетки, играещи ключова роля във възпалителните заболявания на мозъка, а също и данни от ПЕТ – позитронно-емисионна томография.
Резултатите от скенера показват, че мозъкът на пациентите, изпитващи клинична депресия, е увеличен приблизително с 30%, заради възпалителната реакция.
Изразени изменения в кръвната картина
Кое е първото – кокошката или яйцето? Вечният въпрос, на който няма отговор, тъй като кръгът няма начало. Този въпрос си задават учените, които опитват да разберат, дали тежката депресия е вследствие на възпаление или обратното?
Доктор Уилям Коупланд и неговият екип анализират данните от кръвните изследвания на хора с поставена диагноза тежка депресия, както и на такива в добро здравословно състояние.
Изследването показва, че в кръвта на пациентите, страдащи от депресия, са повишени стойностите на С-реактивния белтък.
Анализът на данните, при който подробно се изучава историята на болестта, позволи да се направи заключение, че тежката депресия е много вероятно да способства за възпаление и не се дължи на възпалителен процес в главния мозък. Тези процеси обаче са неразривно свързани.
Възпалителните изменения влошават протичането на депресията и стават причина за тежко състояние.
Антидепресанти или противовъзпалителни при депресия
Доктор Джефри Меър, начело на Канадското отделение за изследвания в областта на неврохимията на главния мозък, отбелязва, че получените резултати имат важно клинично значение за разработването на нови методи на лечение.
Тези данни позволяват да се постави нова потенциална цел при лечението на тежка депресия.
Статистическите данни показват, че тежката депресия засяга около 4% от хората. И 45-50% от тях не реагират на лечението с антидепресанти.
Доктор Меър отбелязва, че въз основа на получените данни приемът на противовъзпалителни препарати теоретично ще способства за нормализиране на състоянието на тези хора. Но за да се потвърди еднозначно, е необходимо провеждане на допълнителни изследвания.
Депресията – това е болест, и то доста сложна. За нейното развитие са необходими многобройни изменения в тъканите на мозъка, и възпаленията са само част от тях.
Отстраняването на този фактор е важна стъпка по пътя към излекуването и по-задълбоченото разбиране на депресията.
В настоящите ръководства за лечение на тежка депресия са описани случаите какво се прави, когато лечението, назначено на съответния пациент, се оказва неефективно.
За решение в такъв случай се смята смяната на антидепресанта с друг, но тази практика също невинаги дава резултат.
Тогава въз основа на резултатите от новото изследване могат да бъдат потърсени и други методи за лечение, които не са свързани с възприетите понастоящем и описани подробно в клиничните ръководства.
Основната терапия, която се назначава за лечение на тежки депресивни състояния, е медикаментозната.
Не се споменава за психотерапия, която би могла да бъде ефективна за справяне с тежките форми на психичното заболяване.
Как обаче депресията в нейната тежка форма може да предизвика възпаление в мозъка и какви са механизмите, по които може да му се повлияе, засега не е ясно.
Предложението на учените, макар и предварително, е да се използват противовъзпалителни, но не може да се потвърди дали тези препарати биха могли да го потиснат ефективно, доколкото има вероятност и да не е възможно да преодолеят хематоенцефалната бариера.
