Щитовидната жлеза се намира в предната част на шията, нейната функция е свързана със синтез на хормони, чието освобождаване в кръвта е от съществено значение за нормалната функция на всички клетки в организма.
При определени условия тиреоидната жлеза става по-активна и синтезира и освобождава твърде голямо количество щитовидни хормони, състоянието се означава като хипертиреоидизъм.
Хората с това заболяване се сблъскват с последиците от свръхактивността на редица органи, което води до появата на редица досадни и създаващи дискомфорт симптоми като потене, горещи вълни, сърцебиене, загуба на тегло, а понякога и проблеми със зрението.
Когато нивата на тироидните хормони в кръвта се повишат прекалено много, тогава и симптомите на хиперфункция на жлезата силно се изострят и могат да доведат до сериозно заболяване, наречено „щитовидна“ буря или тиреотоксична криза.
Един основен характерен признак на тиреоидната буря я отличава от обикновена хиперфункция на щитовидната жлеза и това е значителното повишаване на телесна температура, която може да бъде около 40.5-41.1 градуса по Целзий. Щитовидната буря е необичайно, но опасно състояние и когато се развие, то е опасно за живота. Хората със симптоми на щитовидна буря веднага трябва да бъдат приети в интензивно отделение.
Какви са симптомите?
• Ускорена сърдечна дейност – сърцебиене;
• Много висока телесна температура;
• Болки в гърдите;
• Недостиг на въздух;
• Тревожност и раздразнителност;
• Дезориентация;
• Обилно изпотяване;
• Обща мускулна слабост;
• Сърдечна недостатъчност;
Какви са причините?
Щитовидната буря може да счита за най-високата степен на хипертиреоидизъм и обикновено се случва, когато не се вземат своевременно мерки за нормализиране на функцията на тиреоидната жлеза. Идентифицирани са преципитиращи за състоянието фактори като травма и стрес.
Други възможни причини са:
• Инфекции, особено на белия дроб;
• Тиреоидна хирургия, особено при пациенти с хирефункция на щитовидната жлеза;
• Преустановяване на терапията с лекарствата, предписани за хиперфункция на жлезата;
• Твърде висока доза на синтетични Т3 и Т4 хормони при провеждана хормонално заместваща терапия;
• Лечение с радиоактивен йод;
• Бременност;
• Сърдечен удар или други опасни за живота сърдечни състояния;
Лечение на тиреоидна буря
Лечението се състои във вземането на своевременни мерки за поддържане на живота, за да се осигури поддържането на жизнените функции като едновременно с това се правят опити да се намали освобождаването на тироидни хормони.
Когато състоянието на засегнатия бъде стабилизирано се назначават изследвания в опит да се установи причината за състоянието. Лечението и поддържащите мерки могат да се състоят в:
• Пълен преглед на пациента и медицинската му история, за да се установи причината за щитовидната буря.
• Венозно вливане на течности и електролити;
• Кислородна терапия, ако е необходима;
• Овладяване на фебрилитета с антипирептици – лекарства за сваляне на повишената телесна температура.
• Венозно вливане на кортикостероиди като хидрокортизон;
• Медикаменти, блокиращи синтезът и освобождаването на Т3 и Т4 хормони като пропилтиоурацил или метамизол;
• Йодид за блокиране тиреотропин или тироид-стимулиращ хормон /ТСХ;
• Лекарства, наречени бета блокери като пропранолол блокират действието на хормоните на щитовидната жлеза в тялото;
• Ако пациентът има сърдечна недостатъчност, тя непременно се лекува.
Превенция
Щитовидната буря може да бъде предотвратена с ранното започване на лечение на хипертиреоидизма и с разпознаването на ранните симптоми на състоянието.
Какви са прогнозите за изхода от тиреотоксичната криза?
Щитовидната буря е много сериозно състояние, което може да доведе до смърт и своевременното и интензивно лечение ще спомогне за подобряване на състоянието на болния.
