Болест на Хашимото или тиреоидит на Хашимото е заболяване, което засяга щитовидната жлеза. Заболяването е известно още като хроничен автоимунен тиреоидит и хроничен лимфоцитен тиреоидит.
Наименованието Хашимото идва от паталог, които за пръв път описва под микроскоп характеристиките на заболяването. Заболяването е най-честата причина за хипотиреоидизъм в районите, където има достатъчни количества йод като например САЩ.
Прогресирането на болестта се характеризира с постепенна загуба на функцията на щитовидната жлеза, често придружено с набъбването на жлезата – състояние е по-популярно като гуша.
Тиреоидитът на Хашимото засяга най-често жени на средна възраст и в повечето случаи съществува наследствена предразположеност.
Накратко функцията на щитовидната жлеза е синтез на хормони, които контролират и участват в редица метаболитни функции като телесна температура, регулиране на сърдечната честота и обмяната на веществата.
Какви са симптомите?
Признаците и симптомите на заболяването на същите като при хипотиреоидизъм. Заболяването прогресира бавно и може да са необходими няколко години, за да се развие истински хипотиреоидизъм.
Какви са причините?
Причината за тиреоидит на Хашимото се смята за комплексна. Съществува генетична предразположеност и тригер от околната среда, който е причина за започването на процеса на автоимунно унищожаване.
Но кой е този тригер в околната среда, все още не е известно. Допълнителни фактори като пол и възраст също се смята, че могат да обусловят развитието на заболяването.
Обикновено имунната система служи като щит на организма срещу вируси, бактерии и чужди вещества /антигени/, които нахлуват в тялото. При автоимунно заболяване имунната система атакува погрешно орган, система или някаква част от тялото.
В случая с тиреоидит на Хашимото, имунната система атакува щитовидната жлеза. Автоимунния процес причинява възпаление на щитовидната жлеза /тиреоидит/, което води до нарушаване на функцията на жлезата да синтезира хормони, а това става причина за хипотиреоидизъм.
Хипофизата реагира чрез повишаване на освобождаването на тироиден стимулиращ хормон /ТСХ/ и се опитва да въздейства на щитовидната жлеза, за да възстанови нормалната си функция. Това може да доведе до увеличаване на размера на жлезата или гуша.
Лечение на болест на Хашимото
Ако не се установи дефицит на хормони, а само тестът за антитела е положителен, използването на лекарства трябва да бъде обсъдено от пациента и лекаря. При преценката за начина на лечение се вземат предвид други клинични състояния, предпочитания на пациента и наличието на някакви оплаквания.
Ако се установи дефицит на хормоните на тироидната жлеза, тогава се назначава лечение, което включва ежедневен прием в синтетична форма на тироидни хормони.
Хормоните могат да бъдат под формата на левотироксин, който е синтетичен Т4 или под формата на лиотиронин натрий – синтетична форма на Т3 хормона.
В търговската мрежа се предлагат и други разновидности на тироидните хормони като Armour thyroid, който представлява комбинация от двата хормона – Т3 и Т4.
Оралните медикаменти могат да възстановят нормалните нива на хормоните и да потиснат появата на симптомите на хипофункция на жлезата, но трябва да се приемат редовно и дългосрочно.
Дозата се коригира въз основа на концентрацията на Т3 и Т4 хормоните в кръвта. Обикновено се правят контролни изследвания на всеки 6-12 седмици, ако нивата на хормоните са завишени и на всеки 6-12 месеца, ако нивата са стабилни и нормални.
Страничните ефекти са подобни на симптомите на хипертиреоидизъм и могат да бъдат сърцебиене, треперене, нервност, изпотяване и безпокойство.
