„Не се самонавивай, всичко ще бъде наред” – подобни фрази са признак не на оптимизъм, а за избягване на проблеми и отричане на проблеми.
Какво е токсична позитивност
Призивът да мислим позитивно често се възприема неправилно и се свежда до шаблонни лозунги – „Нищо ужасно не се е случило”, „Трябва да се радваш”, „Необходимо е да се радваш, тъй като в твоя живот няма толкова поводи за щастие”, „Негативните мисли привличат негативни събития”, а ти изпрати към Вселената правилен сигнал. Този подход психолозите наричат токсична позитивност, която не води до нищо хубаво.
При настоящото позитивно мислене наистина е от полза, например, понижава тревожността, помага да повярваме в себе си и да усвоим новите навици, намалява риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания. Затова единият тип позитивност трябва да се отличава от другия.
Как се проявява токсичната позитивност и откъде се появява
Вие можете да я опознаете по следните фрази:
- Подценяване на мащаба на неприятностите: „Няма какво да се отчайвам, че са ме уволнили. Бързо ще си намеря нова работа.”
- Опростяване на ситуацията: „Просто не се безпокой. Отпусни се и мисли само за хубави неща.”
- Отказ от отговорност за всичко лошо, което се случва: „Много съм способен, а не успях да си взема изпита, защото преподавателят не ме хареса”.
- Прехвърляне на решението на проблемите на някакви абстрактни сили – „Всичко някак ще се нареди, ще видиш!”, „Вярвай в доброто, и всичко ще се нареди от само себе си!”.
- Прехвърляне на пълната отговорност за случващото се върху човека: „Всичко е в твоите ръце”, „Трябва просто да се стараем и много да работим, тогава всичко ще се случи”.
Държим се така, заради защитния механизъм на психиката – инстинктивно искаме да се предпазим от лошите събития, да се скрием от негативните емоции. А още не успеем да подкрепим себе си, нито другите и не се замисляме много, дали трябва нещо да направим за казаните думи.
До какво води токсичната позитивност
Забравяме си да изпитваме емоции
Така блокирате своите истински чувства. Затаявате по-дълбоко гняв, обида, тъга и разочарование и ги подменяте за фалшива позитивност. Това не минава безследно – игнорирането на истинските емоции ни кара да се чувстваме нещастни и води до депресии.
Подценявате чуждите чувства и проблеми
Ако човек се оплаква от нещо, на него му се иска някой да го чуе, да признае неговите емоции и да го почувстват.
Шаблонни фрази от рода „Не мисли за лошото”, „Всичко задължително ще се подреди” няма да го утешат истински.
Само ще го накарат да повярва, че неговите преживявания и трудности нямат значение за вас, че никой не го разбира и изобщо има нередно в него, тъй като изпитва толкова силни чувства към нещо толкова глупаво.
Избягвате решението на проблемите
Да си представим ситуация – човек е минал интервю, но не са го взели на работа. Възможно е да анализира защо се е случило така, да си подобри уменията, които са го провалили, а може и да махне с ръка и да каже, че всичко ще се оправи.
Има вероятност кандидатът да е отличен специалист, а неговият потенциален началник не е настъпил твърде мъдро. Но не трябва да се изключва, че човек има накъде да расте, но заради подобно отношение към проблема.
Как да бъдем позитивни без токсичност
Да не блокираме емоции
Психолозите смятат, че трябва да позволим на себе си негативно. Отрицателните емоции са абсолютно нормални, безполезно е да се потискат – можем само да приемем, да ги изпитваме и да признаем, че имаме пълно право на тях.
Този процес се нарича валидация на чувства. В отношенията с другите хора този подход също работи. Ако нещо ви се оплакват, почувствайте човека, кажете, че ситуацията и истината е неприятна.
Фокусирайте се върху действията
Помислете, след като сте дали воля на емоциите, на какво ще ви научи тази ситуация, каква полза ще извлечете от нея и какво да направим за нейното разрешение.
Този подход се нарича проактивен. Смята се, че първи за него заговаря австрийският психиатър, а след това идеята за проактивност и са популяризирани от други психолози и експерти по продуктивност, например, Стивън Кови.
