Мозъкът е несъвършен.

Забравяме имена на хората, не можем да заспим, не забелязваме очевидните неща…

Неврологът Дин Бернет разказва в главата ни е такъв хаос.

1. Защо ни се привижда най-лошото

Навярно всеки може да си спомни за случай как веднъж през нощта му се е сторило, че в стаята се е вмъкнал крадец, а всъщност това се оказва стария халат на дръжката на вратата.

Или сенките на стената напомнят на страшни чудовища.

За това ни подготвят милиони години еволюция за множеството опасности, и мозъкът незабавно реагира на всяка потенциална.

Разбира се, струва ви се, че глупаво да подскачаш при вида на халата – как може да ни застраши?

Но само така най-внимателните наши предци, които реагират дори на несъществуващи заплаха, са могли да оцелеят.

За нашия мозък е характерен метод „на внимателния и Бог го пази”, затова често изпитваме страх в ситуации, където за това няма никакви основания.

Страхът помага на човечеството да изработи удивителна реакция „бий или бягай”.

В такива моменти симпатиковата нервна система мобилизира силите на организма.

Започвате по-често да дишате, за да има в кръвта повече кислород, чувствате напрежение в мускулите.

Проблемът е, че реакцията „бий се или бягай” се активизира, преди да стане ясно, нужна ли са е.

И в това има логика – по-добре да се подготвим за несъществуваща опасност, отколкото да пропуснем реална.

2. Защо не можем да си спомним защо сме влезли в другата стая

Позната ситуация – напълно решени влизате в кухнята, престъпвате прага и забравяте за какво сте влезли.

Проблемът е в особеностите на работа на краткотрайната памет.

Този вид памет е постоянно в действие.

Всяка секунда мислим за нещо, информацията постъпва в мозъка с огромна скорост и на практика веднага изчезва.

Всички нови данни се съхраняват във вид на модели на невронната активност, и това е много сложен процес.

Понякога в тази надеждна система възникват нарушения.

Информацията може просто да се загуби, затова забравяте защо сте влезли в стаята.

Често това се случва, защото твърде много мислите за нещо друго.

Обемът на краткотрайната памет е само 4 единици, които се съхраняват за не повече от минута.

Затова няма нищо страшно, че новата информация измества старата.

3. Защо остро реагираме на критиката?

Представете си, че сте си променили прическата, а когато отидете на работа, 10 колеги ви правят комплимент, но един от тях ви поглежда неодобрително.

Кой ще запомняме повече?

Няма какво да гадаем, за нашия мозък критиката е много по-важна е похвалата.

Това се случва по няколко причини.

Когато чуете забележка или видите негативна реакция, изпитвате стрес, макар и малък.

В отговор на това събитие започва да се образува хормонът кортизол.

Не само участва в стресови реакции, но и предизвиква реакция „бий се или бягай”, а това е сериозно натоварване на организма.
Но проблемът е не само във физиологията, но и в психологията.

Към похвалата и вежливостта сме свикнали.

А критиката е нетипична ситуация, затова привлича вниманието ни.

Освен това зрителната ни система несъзнателно търси заплаха в околната обстановка.

И най-вероятно ще я почувстваме от страна на негативно настроения човек, отколкото от колегите, които се усмихват и ни се радват.