Мозъкът е несъвършен.
Забравяме имена на хората, не можем да заспим, не забелязваме очевидните неща…
Неврологът Дин Бернет разказва в главата ни е такъв хаос.
1. Защо ни се привижда най-лошото
Навярно всеки може да си спомни за случай как веднъж през нощта му се е сторило, че в стаята се е вмъкнал крадец, а всъщност това се оказва стария халат на дръжката на вратата.
Или сенките на стената напомнят на страшни чудовища.
За това ни подготвят милиони години еволюция за множеството опасности, и мозъкът незабавно реагира на всяка потенциална.
Разбира се, струва ви се, че глупаво да подскачаш при вида на халата – как може да ни застраши?
Но само така най-внимателните наши предци, които реагират дори на несъществуващи заплаха, са могли да оцелеят.
За нашия мозък е характерен метод „на внимателния и Бог го пази”, затова често изпитваме страх в ситуации, където за това няма никакви основания.
Страхът помага на човечеството да изработи удивителна реакция „бий или бягай”.
В такива моменти симпатиковата нервна система мобилизира силите на организма.
Започвате по-често да дишате, за да има в кръвта повече кислород, чувствате напрежение в мускулите.
Проблемът е, че реакцията „бий се или бягай” се активизира, преди да стане ясно, нужна ли са е.
И в това има логика – по-добре да се подготвим за несъществуваща опасност, отколкото да пропуснем реална.
2. Защо не можем да си спомним защо сме влезли в другата стая
Позната ситуация – напълно решени влизате в кухнята, престъпвате прага и забравяте за какво сте влезли.
Проблемът е в особеностите на работа на краткотрайната памет.
Този вид памет е постоянно в действие.
Всяка секунда мислим за нещо, информацията постъпва в мозъка с огромна скорост и на практика веднага изчезва.
Всички нови данни се съхраняват във вид на модели на невронната активност, и това е много сложен процес.
Понякога в тази надеждна система възникват нарушения.
Информацията може просто да се загуби, затова забравяте защо сте влезли в стаята.
Често това се случва, защото твърде много мислите за нещо друго.
Обемът на краткотрайната памет е само 4 единици, които се съхраняват за не повече от минута.
Затова няма нищо страшно, че новата информация измества старата.
3. Защо остро реагираме на критиката?
Представете си, че сте си променили прическата, а когато отидете на работа, 10 колеги ви правят комплимент, но един от тях ви поглежда неодобрително.
Кой ще запомняме повече?
Няма какво да гадаем, за нашия мозък критиката е много по-важна е похвалата.
Това се случва по няколко причини.
Когато чуете забележка или видите негативна реакция, изпитвате стрес, макар и малък.
В отговор на това събитие започва да се образува хормонът кортизол.
Не само участва в стресови реакции, но и предизвиква реакция „бий се или бягай”, а това е сериозно натоварване на организма.
Но проблемът е не само във физиологията, но и в психологията.
Към похвалата и вежливостта сме свикнали.
А критиката е нетипична ситуация, затова привлича вниманието ни.
Освен това зрителната ни система несъзнателно търси заплаха в околната обстановка.
И най-вероятно ще я почувстваме от страна на негативно настроения човек, отколкото от колегите, които се усмихват и ни се радват.
