Някои бактерии и вируси постоянно живеят в организма.
Необходимо ли е да се лекуват?
При лекарски преглед могат да се установят определени инфекции, които по никакъв начин не се проявяват.
Какво трябва да се лекува сега, какво по никакъв начин няма да навреди на организма, а какво не се лекува и/или ще си мине от само себе си?
Микоплазма и уреаплазма
Тези 2 бактерии се отнасят към групата на микоплазмите – специфична категория микроорганизми, които нямат клетъчна стена.
Това свойство определя тяхната издръжливост – микоплазмите са устойчиви на много микроорганизми, което често се назначават при бактериални инфекции.
Необходими ли антибиотици в такъв случай?
Всичко зависи от конкретния щам бактерии.
Най-често става въпрос за урогенитални микоплазми, които редовно се откриват при анализ на флората при жени.
Тези микроорганизми се отнасят към условно-патогенните, те могат да живеят в организма на здрав човек.
Сами по себе си не се нуждаят от лечение, но при съпътстващи заболявания могат да влошат ситуацията.
В САЩ различните щамове на уреаплазмата се откриват при 40-80% от жените, които са сексуално активни и нямат никакви симптоми на гинекологични заболявания, а щамът Mycoplasma hominis – при 21-53% от жените.
При мъжете тези стойности са много по-ниски.
Лечението на всички тези хора с антибиотици не е необходимо.
Налага се лечение на уреаплазма и микоплазма в случаите, когато пациентът се оплаква от болки в корема и при уриниране и т.н.
В този случай антибиотиците не помагат срещу микоплазмена инфекция, а въздействат на основното заболяване провокатор.
При жените микоплазма може да влоши, например, протичането на бактериална вагиноза, макар и сама по себе си да не предизвиква заболяване.
Щамът Mycoplasma hominis се открива при приблизително при 10% от пациентките със салпингит – възпаление на маточните тръби.
Друга разновидност на микоплазмата, Mycoplasma genitalium, се срещат при възпаление на маточната шийка и други органи на малкия таз.
Също инфекциите, предизвикани от микоплазма и уреаплазма, могат да увеличат риска от преждевременни раждания и усложнения при новородените.
Така че жените, планиращи бременност, трябва да се излекуват от тези инфекции, дори при липса на симптоми.
Херпес
Херпес вирусът може да проникне в ДНК на заразения човек.
Когато веднъж прихване такъв вирус, се превръща в носител за цял живот.
Става въпрос не само за известната на всички раничка на устните, които се предизвикват от вируса на обикновения херпес тип 1.
В организма на повечето хора постоянно присъстват едновременно няколко щама от семейството на херпес вирусите.
Например, вирусът Варицела-Зостер – това е херпесвирус тип 3, който предизвиква херпес зостер при възрастни.
Всеки, който прекарва в детството варицела, става носител на този вирус.
Човешки папилома вирус
Това не е един вирус, а цяло семейство, в което влизат около 150 щама.
Всеки има пореден номер, който определя разновидността на вируса – например, ЧПВ 1,5, 16, 18 и т.н.
Както следва от названията, най-често ЧПВ води до образуване на папиломи на шията и по тялото.
Тези вируси най-често се безобидни.
Има, например, ЧПВ 6-ти и 11-ти тип, те предизвикват 90% от всички генитални брадавици. Това е неприятно, но не е опасно
Но има щамове на ЧПВ, които повишават риска от развитие на рак. Това са т.нар. вируси с висок онкогенен риск, най-опасните са ЧПВ 16-ти и 18-ти щам.
