Много от нас предполагат, че за успеха на човек ключова роля играе високият коефициент на интелигентност.
Наистина IQ може да повлияе на оценките в университета. Но постъпването в престижен университет и получаване на диплома оттам съвсем не гарантира, че постигнете професионални висоти.
Изпълнителните директори на големи компании, набрали най-способните абсолвенти често недоумяват.
Защо продуктивността на новите служители идеално се вписва в кривата на Бел – нормалното разпределение на производителността в колектива: някои работят по-добре, някои не толкова, повечето са в средно положение. Нима всички гении не трябва да работят на еднакво – елитно ниво.
Не. Изследванията показват, че коефициентът на интелигентност е по-малко важен за постигането на успех от това, което е прието да се смята. Ето 3 често пренебрегвани качества, които играят основна роля в способността на човек да постига целите си.
Кои са пренебрегваните качества за постигане на успех в живота
1.Самоконтрол
Често самите ние сме си най-голямото препятствие по пътя към успеха. Способността за управление на собственото поведение неизменно се отразява на нашите цели и ценности.
Класическо потвърждение на това е експериментът с лакомствата. В този изследване психолозите предлагали на малките деца лакомства.
И казвали, че лакомството може да се изяде веднага или да се изчакат 15 минути, докато експериментаторът излезе и се върне отново в стаята, а след това да получи наградата в двоен размер – две лакомства вместо едно.
По-късно учените проследили как участниците в експеримента пораснали и какви успехи постигнали.
Установило се, че тези, които били способни търпеливо да чакат усвояването на наградата, в бъдеще се учили по-добре, получавали по-високи заплати и били в по-малка степен склонни към затлъстяване, отколкото тези, които изяждали лакомството веднага.
Дълги години известният експеримент с лакомствата се смятал за потвърждение на това колко е важен самоконтрола за житейски успех, но преди няколко години изводите от него бяха оспорени. Проведен е сходен с участие на повече деца от семейства с различни доходи.
Синовете и дъщерите на по-заможните родители по-често намирали сили търпеливо да изчакат удвояването на лакомството – причината за това е, че те винаги имали лакомства у дома и не го смятали за голяма ценност.
Отхвърлените изводи на експеримента все още не означават, че е оспорена важността на самоконтрола. Принципно тази способност действително е един от най-важните фактори на успеха.
Самоконтролът е подобен на мускул, може да се укрепва като се създават необходимите за това условия.
Тренирайте се да казвате НЕ, например, когато се хващате за желанието да влезете в социалните мрежи през работно време или да сложим в чинията допълнителна порция.
Умението да контролираме себе си в дадено нещо се отнася за всички сфери на живота.
2.Емпатия
Емпатията – това е способност да се почувстваме на страната на клиента или на човека, с когото общуваме.
Различните гледни точки често стават причина за конфликт. Емпатията позволява да разберем възгледите и мотивите на опонента и така да намалим напрежението.
Това е разликата между – Мисля, че грешите и Разбирам, че вие. Ако първата реплика ще накара вашия събеседник да заеме отбранителна позиция, то втората ще го подкани да говори искрено и конструктивно.
Всеки от нас има голям потенциал за съчувствие и разбиране на събеседниците. Откритието на огледалните неврони доказва, че всички ние сме биологично способни към емпатия.
Наблюдавайте някого в лицето – и вие ще почувствате неговата болка и преживявания.
Познаването на собствената вродена емпатия е ключ към успеха. Започнете да проследявате своите чувства. И най-важното, демонстрираната от нас емпатия показва на хората, че не сме равнодушни, че ни вълнува техния опит.
3.Издръжливост – устойчивост
Ако самоконтролът – това е умението да се справяме с разнообразни изкушения, то издръжливостта – това е устойчивостта, която човек проявява, сблъсквайки се с физически и психологически трудности.
Това е черта, явяваща се важна част от т.нар. growth mindset, мислене на израстването. Това може да се обясни по следния начин.
Психолозите разграничават два стандартни алгоритъма, по които мислим и живеем. Хората с фиксирано мислене са убедени, че са такива каквито са, и това не може да се промени.
При този подход, претърпявайки провал, човек отстъпва. Той искрено предполага, че неговите способности и сили не стигат за победа, а това означава, че няма за какво да се старае.
Мисленето на растежа ни кара да действаме по друг начин. Човек е убеден, че с всеки опит, дори и провален, той се приближава към успеха и придобива майсторство.
Когато не изоставяме започнатото, а упорито търсим решение на проблема, мозъкът активно развива нови невронни връзки, а това повишава устойчивостта на стрес.
Възпитанието на издръжливост изисква търпение и последователност. Устойчивостта може да се развива и с прости ежедневни действия. Например, пробвайте да се научите да жонглирате и да си вземате студен душ.
Упоритостта, която ще изградите у себе си, ще ви помогне да станете и по-успешни и в други сфери на живота.
