В последно време интересът към интровертите стана особено голям. За такива хора снимат филми, пишат книги и психологически статии.
Но тъй като между интровертите и екстровертите съществуват съвсем очевидни различия, около първите се появиха множество митове, свързани с това колко е трудно с такива хора да се поддържат служебни или интимни отношения. Така ли е всъщност?
Всеки един човек се различава по нещо от останалите. Например по тена на кожата, косата и очите, по характера и темперамента. Но всички хора могат да бъдат разделени условно на 2 групи – интроверти и естраверти.
За първи път това деление беше предложено от основоположника на аналитичната психология Карл Густав Юнг. Според неговата теория хората, стремящи се към възприемането на външния свят са екстроверти. А тези, които предпочитат да се абстрахират от заобикалящата ги действителност и да се потапят в своя вътрешен свят са интроверти.
Разбира се, в чист вид хора с такъв тип поведение не се срещат често, при всеки човек има частици от 2-та типа психотипа, но преобладаването на един от двата прави човек или отворен за общуване, или затворен, който обича да съзерцава, случващото се около него.
Прието е да се смята, че интровертът е скучен, неуверен в себе си и пасивен човек. Но това изобщо не е така.
Мит №1 – интровертите не умеят да общуват с екстраверти
Хората с такива тип характер предпочитат да живеят в своя вътрешен свят. Те обичат шумни компании. Ако има повече от 3-ма души около тях, те започват да чувстват умора.
Най-комфортно интровертите се чувстват, когато са самотни. Такива хора са склонни по-често да размишляват, самоаналазиране, творчество, рефлексии. Не случайно сред тях по-често се срещат художници и поети.
Но това абсолютно не означава, че не могат да намерят общ език със своите противоположности – екстравертите. Интровертите са индивидуалисти, но не е задължително да бъдат високомерни и надменни. Просто те внимателно предпазват своя свят от нахлуването на околните.
Мит №2 – на интровертите им е по-трудно да намерят работа и да се задържат на нея
С такова отношение към външния свят, на хората с такъв психотип наистина им е трудно да си намерят подходящо работно място.
Но това абсолютно не означава, че такива хора не могат да се сдобият с добра позиция в някоя фирма или да се утвърдят като много добър и отговорен специалист. Дори напротив – в работата те са много по-усърдни и изпълнително от болшинството от екстровертите.
Мит №3 – интровертите са пожизнено самотни и не се нуждаят от приятели и от интимни и семейни отношения
Въпреки на хората с такъв психотип не им е нужна аудитория, те изпиват необходимост от елементарно човешко общуване. И именно интровертите най-добре се вписват в пословицата – „малко приятели, много познати“.
Разбира се приятелят интроверт едва ли би ви правил компания, ако желаете да посетите шумно заведение или нощен клуб. За сметка на това той може да ви слуша, както никой друг не би го направил и да ви даде добър съвет.
Диалогът с интроверта винаги е интересен. Повечето хора с такъв психотип са ерудирани, тъй като най-често тяхна компания са книгите и филмите, спокойни и разумни. За интровертите е присъща наблюдателността и остроумието. В разговор на очи в очи човек се разкрива и показва своите най-добри страни.
