Детската възраст е един от най-щастливите и безгрижни периоди от живота на човека.
Освен щастие и радост, които дарява детството, детето се учи на правила на поведение в семейството, приятелски кръг и в обществото.
Също решава проблеми и се вслушва в мнението на родителите, които се стараят да споделят с него знания за заобикалящата среда.
Децата се възпитават във семейството и благодарение на общуването с възрастни, придобиват опит и разбиране за нещата, предметите и явленията.
Родителите, които се занимават с възпитанието, използват разрешения и забрани.
На какво се основават те и на какви правила се основават, зависи от характера на всяко семейство.
Някои се отнасят строго към възпитанието на децата.
Има родители, които не виждат нищо страшно в това да предоставят на децата свобода в мисленето и в постъпките.
Така им дават възможност да получат житейски опит, отчитайки собствените си грешки.
И в единия, и в другия случай децата растат и се развиват, придобиват черти на характера, които се основават на характера на възпитание в семейството.
Не всичко от това, което са свикнали да забраняват родителите е обективно и наистина недопустимо.
Има неща, които се погледнат от гледна точка на потребностите на детето и неговите възрастови и личностни особености, трябва да бъдат разрешени.
1. Децата могат да се смеят без причина
Там, където има деца, атмосферата често напомня на веселие, понякога безпричинно, смях и шум.
Понякога подобно поведение пречи на възрастните да работят или да си почиват и може да предизвика раздразнение от тях страна и дори критика.
Тогава те, в желанието си да постигнат безпрекословно послушание, е възможно да опитат да забранят на децата да изразяват бурната си радост, смях и щастие.
Да забраниш на дете, особено в ранна или предучилищна възраст, да се смее е като да затапиш извор, който блика от под земята.
Той ще се опита да намери изход каквото и да се случи.
Децата трябва да разбират, че понякога възрастните имат нужда от тишина и покой, тогава тяхното шумно поведение е неуместно.
За да постигнат родителите послушание и да не съсипят веселото общуване, най-добрият вариант е пренасочване на вниманието и смяна на дейността.
Постарайте се да ги ангажирате с игра, в която ще могат да играят не много шумно.
2. Децата обичат да си играят с домашни животни
Понякога родителите строго забраняват на децата да се докосват до животни – кучета, котки – особено улични.
Това наистина може да е опасно – да провокира някое паразитно или инфекциозно заболяване.
Но децата по природа са любопитни и животните винаги ги привличат.
Това е причината, по време на разходка да успяват да пообщуват с някои от тях.
За да предпазят детето от болести, с което е възможно да го възнаградят бездомните животни, е добре родителите да вземат домашен любимец.
Така ще удовлетворят потребността на детето да общува с животни.
3. Не забранявайте на детето да плаче
В някои семейства забраната за изразяване на чувства е много строга.
За момченцата това се отнася в по-голяма степен, отколкото за момичетата.
Но постоянното потискане на негативните емоции може да провокира усещане за безсилие, чести безпричинни капризи, проблеми със съня и апетита.
