Родителите винаги се опитват да предпазят децата си от трудности и често правят това от най-добри подбуди.
Днес лесно можем да открием деца на по 5-6 години, които не владеят елементарни навици как да се грижат за себе си и не могат, дори и си стоплят храна сами.
Децата, вместо които всичко правят родителите, са в рисковата група и често става въпрос не само за проблеми в бъдеще, със самостоятелния живот, но дори и за психологическото здраве.
За какви последствия става въпрос?
1. Битови навици
Човек е социално същество и всяко изолиране може да доведе до личностни деформации.
В семейството, в което няма обслужващ персонал, децата сами и на практика в пълна степен познават всички житейски мъдрости.
Със съзряването на детето, списъкът с неговите задължения нараства и се разширява, с тях се повишава и нивото на отговорност.
Но ако децата нямат никакви задължения да се грижат за себе си, нямат и особени поръчения да вършат нещо у дома, то нямат и опит.
Родителите трябва да разбират, че ако детето не е научено да чисти след себе си, да следи за своите неща на 3, 5 или 10 години, то тези навици няма да се появят внезапно, когато стане на 15.
Проведеният експеримент показва, че децата, които са оставени в домове и са започнали да живеят сами, се сблъскват с множество проблеми:
• Не могат да си приготвят храна;
• Не разбират знаят какво представляват бележките за тока и водата;
• Не могат да разберат как да си търсят работа;
• И дори покупката на билет за друг град може да се окаже голямо изпитание;
Със завършване на възпитанието в детски дом много деца се нуждаят от помощта на социални работници, които всъщност изпълняват задълженията на родителите.
Много родители, четейки тези редове, мислят: „Моите деца не са такива, те живеят в семейство“.
Но дори и децата да имат родители, това невинаги е гаранция за получаване на необходимите социални навици.
Децата, отгледани в оранжерията на родителската грижа, също може и да нямат елементарни социални навици, тъй като вместо тях всичко е правела мама или баба.
2. Децата не виждат реалния живот
Т.нар. златни деца далеч невинаги си представят как живеят другите хора извън тесния семеен кръг.
Така, децата, скрити зад високата ограда на извънградското имение на родителите, няма как да си представят реалните нюанси на света.
Съществува мнение, че класовата ненавист, формирането на „сина или щерката на татко“ в най-лошия техен смисъл на тази дума, се развива именно на този принцип – „няма-пари, няма права“.
3. Социален интелект
„Какво ще излезе от теб?“ – много от нас са чували тези фрази от учители, които към не най-успешните ученици и отявлени хулигани.
На много ученици, не само учители, са предричали лошо бъдеще, но в крайна сметка именно те са постигали най-големи успехи в живота.
Как пък е станало? Звездите са се подредили по правилния начин. Тайната не е в късмета, а в социалния интелект.
Под термина „социален интелект“ се подразбира умението да се разбират хората и мотивите за тяхното поведение, лидерски качества.
В живота на детето, което родителите не крият зад високи стени, има връстници, с които се налага да гради отношения, да се конкурира.
Животът поставя пред детето различни задачи, за изпълнението на които трябва да постигне нещо от хора от различни възгледи и ценности.
