С близки хора тайните би трябвало да се споделят.
Но някои деца не бързат да откровеничат, дори с най-близките си – мама и татко.
И ето защо…
Всички хора трябва да имат лично пространство.
Често казваме тези думи, когато, подразбирайки себе си или всеки друг възрастен човек.
Но когато става дума за децата, вече се включват и права на собственост, а думите за личното пространство – отиват някъде зад хоризонта.
Защо децата имат тайни, които не желаят или не бързат да споделят с родителите си?
Когато на бял свят се появи дете, това не е просто крехко същество, а личност – ярка, специална.
Дори в бебешка възраст детето може да покаже характер – често или напротив, рядко да плаче, да се държи спокойно поне 5 минути без родители или да бъде прекалено настойчиво.
Собствено, чертите на характера на детето му помагат да изгради взаимоотношения с родителите и с околните.
Но от родителите зависи колко близки ще бъдат те със своето дете, ще бъде то откровено с тях или ще се появят тайни.
Не трябва да се забравя, че с израстване детето приема по-силно разликата между поколенията, отколкото неговите родители.
То усеща остро неразбирането от тяхна страна, което става една от основните причини за поява на тайни между деца и родители.
Всъщност всички тайни могат да се разграничат в няколко категории.
1.Тайна от чувство за вина
Ако детето не може да каже какво му харесва, с какво иска да се занимава, къде да учи и какво да стане в бъдеще, то започва да крие своите мечти и постъпки.
Именно затова родителите не трябва да превръщат детето в себе си и да му внушават какво трябва да прави и какво да бъде.
Към тази категория се отнасят хобитата и лошите училищни оценки.
Не настройвате детето против себе си в желанието да го направите отличник, не вземайте играчките му и не го принуждавайте да засяда над учебниците.
Така детето ще се затвори, ще престане да говори за училище и за оценки, за него тази тема ще стане равносилна на нощен кошмар.
Това се отнася и за хобита, интереси – не го пращайте да се учи да свири на китара, ако го влече например, борбата.
Когато се опитвате да натрапвате на детето своето мнение, желание и възгледа за живота като цяло, му внушавате чувство за вина.
2.Тайна със сексуална основа
Тази брънка на детския тайник може да бъде покрита изрядно с тайни от родителите.
Тук се отнася въпросите, възникващи в периода на пубертета, интерес към противоположния пол, първи сексуален опит.
Опознавайки себе си, изучавайки своето тяло и когато получи първия опит от съзряването, детето може да се чувства неловко пред родителите.
3.Тайна от усещане за ненужност
Тази категория тайни се появява от липсата на внимание от страна на родителите.
Всичко започва с банална табела на вратата „Не влизай, без да почукаш“.
Детето се отдалечава от родителите, защото си мисли, че са заети и никога нямат време за него.
Неговата стая се превръща в негова крепост, където за външни хора, а такива са станали и родителите, входът е забранен.
Детето вече прекарва повече време в компания на приятели, които може и да не се харесват на родителите.
