Как да намерим „своя“ лекар, с какво помага второто мнение и има ли смисъл да спорим с медицинските работници?
Това е случай от 2010 г.
Родители на 10-годишно дете забелязали, че то започнало да диша неравномерно. Момченцето било откарано в близкия спешен кабинет, после – в местната болница.
Майката казвала на лекарите, че детето може да се е задавило с нещо, но медицинската сестра, а след това – и лекарите уверили родителите, че ако в дихателните пътища е попаднало нещо, било късно детето да бъде спасявано.
Когато на детето му станало още по-лошо и започнало да посинява, родителите му сами намерили в клиниката анестезиолог и го помолили да включи момченцето на апарат за изкуствена вентилация на белите дробове, но това не спасило животът на детето.
Причината за смъртта било попаднало в трахеята парче дървени въглища – семейството се отоплявало с печка на твърдо гориво.
По време на прегледа дежурният педиатър не значил рентгенография, консултация с лекари-специалисти. Това би могло да помогне за поставянето на правилната диагноза.
Ежегодно от лекарски грешки загиват повече хора, отколкото по време на автомобилни катастрофи.
Сред тях има и деца.
Причините за лекарските грешки са различни, но както всички хора, така и лекарите понякога се бъркат, често са много претоварени с работа, за преглед на пациенти се отделя прекалено малко време.
Така или иначе, медицинските работници винаги са правели, и вероятно ще продължат в бъдеще да правят грешки. Това далеч невинаги води до неблагоприятни последствия, и все пак всеки нормален родител иска максимално да защити своето дете. Затова помагат и някои препоръки.
1. Не страхувайте да изказвате мнението си
Времената на безропотното доверие към лекарите, когато последната дума неизменно оставаше на човека в бяла престилка, отдавна отминаха.
Подходът на съвременната медицина е сътрудничество между лекар и пациент – или неговите родители. Вие можете да сте активна страна на процеса.
Разказвайте на педиатъра всичко, което смята за нужно, задавайте повече въпроси. Може дори да спорите и да отстоявате собствената си гледна точка. Разбира се, в границите на разумното.
Дипломата от медицинския университет невинаги прави лекарят човек, който най-добре от всички знае какво е необходимо на детето. Понякога правилното решение могат да вземат само родителите.
2. Бъдете добре информирани
Още през 1991 г американските изследователи отбелязали, че голямо значение за развитието на здраво дете има добрата медицинска информираност на майката.
Получаването на медицинско образование с протичането на няколко книги и статии в Интернет е невъзможно, педиатрите се обучават в университетите – първо 6 години за лекари, и след това още за специализация.
За родителите не е нужно да четат университетски учебници, днес съществуват достъпни материали, адаптирани за пациенти.
Задавайте на лекуващият лекар въпроси. Интересувайте се, защо назначава едни или други диагностични и лечебни процедури, доколко е убеден в диагнозата – какви са рисковете, прогнозите.
3. Бъдете внимателни, когато лекарят прави назначения
За да не навредите на детето с неправилно лечение, убедете се, че сте в състояние да прочетете названието на препарата, който е написал лекарят.
Ако не може вие да го разчетете, много е вероятно и фармацевтът в аптеката също да не успее. Някои препарати от различни групи имат подобни, съзвучни наименования.
