Да се избавим от тях, за да ни бъде по-лесно в бъдеще.
Митовете, които пречат да постигаме цели
1.Целите НЕ трябва да се променят
Може би ни се струва достатъчно да поставим цел и да правим всичко възможно, за да я постигнем. Дори и ако се променят обстоятелствата и приоритетите.
Или когато стане ясно, че в своя първоначален вид целта е недостижима по принцип.
Не е нужно да се обвиняваме, че не сме си придържали към тази сентенция: "Умри, но го постигни. Или признай, че просто си неудачник и не си се старал достатъчно."
Целите трябва да са гъвкави. Условията на живот се променят, променяме се и ние, както възгледите и желанията ни.
Това, което е било актуално към 31 декември, само след няколко месеца губи своята привлекателност.
Например, поставяме си за цел на Нова година да направим мускули като на Мистър Олимпия, и едновременно да научим испански до съвършенство.
Ясно е, че това няма как да се случи, а и нямаме нужда от това. Смело можем да променяме формулировките, сроковете и условията.
Или просто да престанем да преследваме неактуална цел и да забравим за нея. Да, това също е възможно.
Съществува мнение, че целите изобщо не са толкова важни, а вместо тях е по-добре да разписваме намерения или убеждения.
Например, да не си поставяме за цел да ни одобрят за желаната работа, а да заявим намерение, че ще се подготвим добре за интервю и да се постараем да запазим спокойствие.
2.Значение имат само дългосрочните цели
Обичаме да мислим мащабно – да си поставяме цели за 5 години или поне за година.
За такъв период с каквото и да се захванем можем да постигнем впечатляващи резултати и така да предизвикаме възхищение у себе си и околните.
Малките цели са месец или още повече за седмица ни се струва като дреболия или глезотия, не си струва да отделяме време за тях.
Дългосрочните цели, разбира се, са важни. Само за голям период от време можем да се реализираме като специалист, да спестим за жилище или да научим няколко чужди езика.
Затова е добре да си записваме такива цели, ако го смятаме за необходимо, разбира се.
Добре е, обаче да се има предвид, че докато стигнем до желания резултат е възможно да загубим интерес и мотивация.
НЕ трябва да забравяме да разделяме големите цели на множество малки етапи.
Така ще бъде по-лесно да се справим с тях. Например, някои консултанти препоръчват да си представим, че годината продължава не 12 месеца, а максимум 3. И съответно да си поставяме цели за 90 дни.
След изтичането им да правим равносметка и започваме новото тримесечие.
Целите трябва да се записват само в неделя или на 31 декември
Обикновено се замисляме за целите в момент на въодушевление.
Например, когато до Нова година остават броени дни и вярваме, че на 1 януари ще започнем всичко на чисто и ще променим живота си.
Или когато наближи края на почивните дни, сме успели малко да починем и решаваме, че е време да се заемем със самоусъвършенстване. И това ни се струва напълно логично и правилно.
Някъде в дълбините на душата си сме убедени, че в понеделник или на 1 януари има някаква магия – нещо, което може да ни помогне да се доближим до резултат.
Освен това тези дати дават на случващото се тържественост и важност. Този подход има съществени недостатъци.
Първо, когато избираме определен ден, сякаш очакваме идеален момент, какъвто не съществува.
Второ, предновогодишното приповдигнато настроение или неделната отпуска могат да ни направят необективни.
В такива моменти е голям рискът неадекватно да оценим своите желания и възможности и да поставяме цели, които след това е невъзможно да бъдат постигнати. Или такива, към които всъщност не се стремим.
Затова е по-добре да си записваме целите в най-обикновен делничен ден, когато не сме уморени, а мислите ни замъглени от мечти, несбъднати фантазии и характерната за Коледа и Нова година.
