Какво можем да смятаме за фалшиви ценности

1.Удоволствие

Кой не обича да получава удоволствие, но не трябва да го превръщаме в основна ценност. Попитайте който да е наркоман или алкохолик, в какво се е превърнало неговото търсене на удоволствие.

Попитайте невярната жена, която за едно моментно удоволствие е разрушила семейството си и е загубила децата си, дали това я е направило щастлива.

Удоволствието е измамно божество.

Изследванията показват, че хората, които съсредоточават силите си върху повърхностните удоволствия, стават по-тревожни, по-емоционално нестабилни и по-депресивни.

Удоволствието е най-повърхностната от формите на житейското удовлетворение, затова лесно можем да го получим и още по-лесно да го загубим.

И все пак ни рекламират удоволствие 24 часа в денонощието. Използваме го, за да заглушим болката и за да се разсеем. Но удоволствието, макар и да е необходимо, за да се чувстваме добре, в умерени дози, не е достатъчно.

То не е причина за щастие, а е по-скоро следствие. Ако оправим останалото, другите ценности и критерии, то удоволствието възниква от само себе си.

2.Материален успех

Самооценката на хората се основава на това колко пари те печелят, каква кола карат и до колко градинката пред дома им е поддържана и зелена, и по-хубава от на съседа.

Изследванията показват, че след като човек може да удовлетвори базовите физически потребности, корелацията между щастие и успех бързо става равна на нула.

Ако гладувате и живеете на улицата в индийски град, допълнителни 10 000 долара ще ви накарат да се чувствате по-щастливи. Но ако принадлежите към средната класа в развита държава, то допълнителни 10 000 долара почти нищо няма да променят.

Работата без почивка също няма да ви направи по-щастливи, макар и да ви донесе 150-200 лв. повече в края на месеца.

Надценяването на материалния успех се последва от това, че в крайна сметка става приоритет пред другите ценности – честност, състрадание, доброта.

Когато хората съдят за себе си не по своето поведение, а по достъпните символи на тяхното социално положение, това показва не само, че са повърхностни, но е и признак на морална уродливост.

3.Постоянно да искаме да сме прави

Нашият мозък е като машина с гънки. Твърде често обаче си правим грешни предположения, неправилно оценяваме вероятностите, объркваме факти, допускаме грешки и вземаме неправилни решения, разчитайки на емоционален каприз. С една дума, хора сме и грешим отново и отново.

Ако за критерий за житейски успех, смятаме собствената си правота, то ни предстоят нелеки усилия по оправдаването на собствения идиотизъм.

Освен това хората, които оценяват себе си по способността си да бъдат прави във всичко, не си позволяват да се учат от грешките си.

Не си дават възможност да усвоят нови гледни точки, да се поставят на мястото на някого другиго. Затварят се за новата и много важна информация.

Много по-полезно е да смятаме себе си за невежи, които имат на какво още да се учат. Така ще избягаме от много суеверия, ще можем постоянно да израстваме и да умножаваме знанията си.

4.Позитивна нагласа

Има хора, самооценката на които се определя от способността позитивно да реагират на практика на всичко. Загубили сте си работата? Отлично! Така можете да се заемете сериозно със свое отдавнашно хоби.

Мъжът ви е изневерил със сестра ви? Най-малкото сте разбрали до колко можете да разчитате на близките си.

Разбира се, да разглеждаме всичко в позитивна светлина, има своите предимства. Но за съжаление, животът е разнолик. И би било нездравословно да не го забелязваме.

Отричането на негативните емоции води до още повече негативизъм, който се проявява по-късно и до емоционални нарушения.

Постоянно да мислим позитивно, това означава да си заравяме главата в пясъка. Така не можем да си решим проблемите.

Как да определим кои ценности са добри и кои лоши

Добрите ценности:

  • Основават се на реалността;
  • Социално конструктивни;
  • Непосредствени и контролируеми.

Лоши ценности:

  • Откъснати от реалността;
  • Социално деструктивни;
  • Не са непосредствени и не могат да се контролират.

Честността, например, това е добра ценност, и над нея имаме пълен контрол, отразява реалността и е полезна за околните, макар и невинаги да е приятна.