Повечето хора се извиняват формално и неискрено, и това вреди на отношенията.
Кои са 4-те грешки, които правим, когато се извиняваме?
Трудно е да признаем собствените си грешки, и още по-трудно да погледнем човека в очите, да намерим подходящите думи, да изберем вярната интонация.
Но без извинения няма как да се мине, ако желаем все пак да запазим контактите си с хората, с които сме сбъркали.
Възможно е вие, както и много хора, да правите една или няколко от най-разпространените грешки.
1. Празни извинения
Вие казвате просто: „Извинявай“ или „Моля за прошка“ и смятате, че това е достатъчно.
Празните извинения са само обвивка, в която няма нищо.
Понякога чувствате, че сте направили или казали нещо не както трябва, но сте толкова сърдити, разочаровани или раздразнени, че…
Дори и не се опитвате да разберете за какво сте виновни и какво можете да направите, за да оправите нещата.
Просто казвате думи, но не влагате смисъл в тях.
И това е очевидно за човека, към който адресирате извиненията си.
2. Прекаляване с извиненията
Възкликвате: „Толкова съжалявам! Чувствам се ужасно!“ или „Толкова съжалявам за случилото се, че не спя по цели нощи!
Мога ли да направя нещо, за да изкупя вината си? Кажете, че повече няма да ми се обиждате“.
Извинения са нужни, за да се поправи грешка, да се изгладят разногласия и така да се възстановят нормалните взаимоотношения.
Прекаляването с извиненията също не спомага за това.
Вие привличате внимание към чувствата си, а не към това, което сте направили не както трябва.
Понякога прекалените емоции не отговарят на степента на вината.
Например, длъжни сте били да подготвите копия на документите за всички участници в съвещанието, но сте забравили да го направите.
Вместо да се извините лаконично и бързо да оправите нещата, започвате да молите началника за прошка.
Друга форма на прекаляване с извиненията – многократно повтаряте, че съжалявате.
Така буквално принуждавате събеседника да каже, че ви прощава.
Във всеки случай прекомерните извинения не са фокусирани върху човека, на който сте навредили.
И не върху това, което се е случило между вас, и не работи в посока на възстановяване на вашите отношения.
3. Непълни извинения
Гледате човека в очите и му казвате, че съжалявате, че така се е получило.
Подобни извинения са по-добрия вариант от прекомерните или празните, но не са и толкова ефективни.
Искрените извинения, целта на които е подобряване на взаимоотношенията, включват 3 задължителни компонента:
• Поемане на отговорност за ролята в ситуацията и изразяване на съжаление;
• Молба за прошка;
• Обещание да направите всичко възможно, случилото се никога да не се повтаря;
4. Отричане
Заявявате, че съжалявате за случилото се, но не сте виновни.
Може би сте готови да се извините, но егото не ви позволява да признаете своята грешка.
Възможно е да сте твърде ядосани или разочаровани, затова, вместо искрено да признаете своята вина, се защитавате и всичко отричате.
Отричането не помага за възстановяване на отношенията.
Постарайте се контролирате своите емоции и да се фокусирате върху това, което се е случило, и върху човека.
Ако чувствате, че емоциите ви завладяват, вземете си почивка и се успокойте.
По-добре се извинете малко по-късно, но спокойно и искрено.