В съвременния свят е прието да се смята, че депресията е негативно емоционално състояние, от което ако възникне е необходимо незабавно да се избавим.

В този случай лекарите се назначава прием на антидепресанти, психотерапия, които помагат за справяне с депресивното състояние.

Съществува и обратната страна на депресията, която е достойна за разглеждане.

Много американски учени мислят, че зациклянето върху проблема, преживяванията и апатията могат да бъдат полезни за емоционалното състояние и за развитието на човек.

Как можем да използваме депресивните мисли в своя полза?

Емоционално състояние при депресия

Депресията като вид психологическо състояние възниква във вид на реакция на емоционално сътресение, психологическа травма, кризисен период в живота. Депресираните изпитват следните симптоми:

  • Чувстват болка, нежелание за движение и общуване;
  • Не може да спи или обратно, спи повече, отколкото трябва;
  • Има проблеми с апетита – отказва се от храната или преяжда;
  • Става агресивен и потиснат;
  • Престава да вижда смисъл в живота;
  • Губи жизнена енергия.

Според учените, при човек в депресия се активизират мисловните процеси по-добре, отколкото при тези, които се намират в нормално разположение на духа.

Човек си задава въпроса: „Защо това се случи с мен?”, „Как да не бъда нещастен?”, „Защо животът е толкова несправедлив?” и други подобни. На какво още можем да се научим, когато сме в състояние на депресия?

Отношения извън ролята на жертва

Обикновено потиснатото състояние е свързано с това, че човек заема позицията на жертва.

Оплаква се от живота, отношенията с околните, избягва да поема отговорност върху себе си. Тази роля не води до успех и развитие.

Когато стигне до дъното на депресията при всеки се появява възможност да се приеме такъв – слаб, безпомощен, зависим, с тази цел, за да се откажем от ролята на жертва и да вземе решение да стане самостоятелен и отговорен.

Депресията способства за личностно израстване

Случва се човек да се затрудни да направи избор – всеки път, когато се сблъсква с тази необходимост. Тази житейска позиция – хронична неувереност – не само помага за израстването като личност, но и води до депресия.

При наблюдения на хора в депресивно състояние се забелязва, че безкрайният анализ за това „Как да постъпя, за да не сгреша?” понякога водят до избор на различни позиции.

Добре е, ако на този етап има помощ от психотерапевт – благодарение на работата над себе си може да се понижи нивото на тревожност, да се научим да бъдем гъвкави, да приемаме всеки опит и да не се обвиняваме за неправилната постъпка.

Така преминават всички депресивни етапи – болка, съмнение, отчаяние, могат да ни доближат до истинското АЗ, да опознаем себе си от различни страни, да се научим да правим избор.

Внимателно отношение към собствените емоции

В депресивно състояние се надигат много чувства. Понякога тяхната сдържане предизвиква депресия.

Така ако позволим да не потискаме емоциите, да се вслушаме в тях, можем да установим нови черти и качества, да получим отговори на въпроси за смисъла на живота, собствените желания и потребности.

Повечето хора си мислят, че е необходимо да се избавят възможно най-скоро от депресията. Учените смятат, че нейното възникване учи на това, което се случва вътре и да забележим това.

Когато болката излиза навън

Навикът да се потискат емоциите е позната на много от нас още от детска възраст.

„Мъжете не плачат” и „Девойките не се държат така”. Ако тези фрази често се повтарят от родителите, да формират навик за поведение, благодарение на който човек започва да скрива това, което чувства и преживява.

Това поведение с времето води до депресия и това, че човек престава да разбира какво иска.

Депресивното състояние допринася за това болката и отрицателните емоции да излязат навън, човек често плаче, съжалява себе си и страда. Появява се мисълта, че животът е абсолютно напразен.