Какво могат да направят родителите, за да предотвратят поведенческа катастрофа?
Възпитанието на дете е винаги битка между принципите на родителите, желанието на детето и мнението на обществото.
Въпросът е как да се намери баланс, когато се намираме под кръстосан огън – от 2, 3 или 4 страни.
Ако участваме в живота на децата, някой задължително ще каже, че прекаляваме с грижите за тях.
Ако пък през уикенда ги оставяме да си играят с приятели, трябва да очакваме клеймо „нехаен родител“.
Каквото и да правим, винаги ще се намери някой, който да подценява усилията ни.
Но постепенно се научаваме да не обръщаме внимание на ценни указания за възпитанието на детето.
Въпреки това отговорността за тяхното поведение все пак е на нас, родителите.
Особено когато мнението е отвратително.
В крайна сметка, на нас лежи отговорността за поправянето на това поведение.
Първа стъпка към поправянето е осъзнаването какво правим неправилно, щом детето изпада в истерии и за най-малкото.
Подготвихме списък от 5 причини, поради които сами се превръщаме във виновници за лошото поведение на децата.
1. Мислим, че така изразяват себе си
Детето буквално се дере, скубе си косите, а ние продължаваме да говорим, че това е от възрастта и ще мине.
След известно време подобно поведение може да се превърне в сериозен проблем.
Детето трябва да може да осъзнава границите, но само ние можем да ги създадем за него.
Ако всичко се остави на самотек, има вероятност след няколко години детето да се превърне в истински хулиган.
2. Не оставяме децата да пораснат
Така общуваме с децата, че когато пораснат не стават самостоятелни личности.
И проблемът не е, че не ги оставяме сами да си перат чорапите, а в мисълта, от която се ръководим при общуване с тях.
На колкото и години да са, все си мислим, че са твърде малки и не можем да им се доверим.
Трудно е да пораснеш, когато към теб се отнасят като към 3-годишно дете.
Така че, ако искате да видите адекватно поведение от детето, отнасяйте се към него в съответствие с възрастта и нивото на развитие.
3. Обвиняваме се за лошото поведение буквално всеки, само не и себе си
По детските канали дават анимационни филми със сцени на насилие.
„Гледа и затова се държи така. Вината не е моя, че си гледал тази серия. Екипът на детския канал е трябвало да помисли какво показва на децата.“
Ето така мислим, когато просто ни мързи да обсъдим с детето, защо героят от анимационния филм е постъпил неправилно.
Ако не учим детето да се държи лошо, това не означава, че не трябва да обсъждаме подобно поведение и да се пресичат всички опити детето да го копира.
4. Позволяваме на детето да ни оскърбява
В началото на шега. „Мамо – ти си кокошка“ – и сякаш на всички ни е смешно.
След това става по-сериозно. А ние продължаваме да го приемаме като игра.
И в един момент забелязваме, че вече не чуваме от него благодарност, а само упреци.
Така не трябва, необходимо е да пазим границите си.
5. Боим се да бъдем твърде строги
Ако родителите са умерено строги, децата ще имат добър пример и ще запомнят само хубавото, в противен случай няма да ги уважават.
