Когато се обръщаме назад, съжаляваме не за безполезно прекараните часове в социалните мрежи и в гледане на сериали.
Най-много се разкайваме за навиците, които ни отдалечават от набелязаните цели – задълго или завинаги.
1. Боим се да поискаме помощ
Хубаво е човек да умее да прави всичко сам, но понякога излишната самостоятелност се превръща в проблем.
Тези, които не могат да преглътнат гордостта си, за да помолят някой по-компетентен, рискуват да сгрешат неведнъж, а няколко пъти, загубвайки ценно време и ресурси.
Има много хора, които се радват да споделят опит, да образоват останалите.
Ако ни е толкова неудобно да молим човек за безвъзмездна услуга, можем да му предложим също помощ.
2. Опитваме се да спасяваме изпразнените от съдържание връзки и приятелства
Това се отнася както за приятелски, така и за интимни отношения.
Приятелите от училище, които търпим, заради приятни спомени от преди десетилетия, или пък семейство, в което отдавна няма любов.
Отношения, които няма смисъл да спасяваме, можем да разпознаем по 3 признака:
• Илюзия за нещата, които ви сближават;
• Страх от самота и промяна;
Опитите за подобряване на подобни отношения с човек, който вече ви е станал чужд, са напразна загуба на време.
3. Концентрираме се върху недостатъците си
Има смисъл да им обръщаме внимание, но не и прекалено.
Прекомерното зацикляне върху тях забавя вашето развитие.
От затварянето в себе си до обявяването за неудачник. А последният няма нужда да постига цели, защото му е хубаво да се оплаква от своите слабости.
Най-добре всеки недостатък да се разглежда от позицията на краткосрочните и дългосрочните цели. Задайте си 3 въпроса:
• Може ли да се промени?
• Има ли смисъл да се изменя?
• Как да се направи това?
Веднага щом си отговорите на тези 3 въпроса, незабавно пристъпете към действия.
4. Твърде много се вълнувате от мнението на другите хора
Осъзнаваме, че не сме длъжни и не можем да се харесаме на всички, но все пак се вълнуваме какво ще кажат другите за нас.
Губим огромно количество енергия, за да доказваме своята гледна точка на околните и в опит да бъдем максимално приятни за всички.
Има смисъл да правим опити да променяме поведението си само ако близките ни не са доволни от нашия характер и то само ако има полза и за самите нас.
Да правим това за всички и за всекиго съвсем не е задължително.
Не знаем причините, заради които някой не ни харесва. Възможно е да ни завиждат или просто да се опитват да подкопаят нашата увереност.
5. Завиждаме
Завистта е едно от най-деструктивните чувства. В борбата за ненужни вещи ние губим време, което би могло да отиде за нещо полезно.
Повечето реклами на ненужни вещи се основават точно на това, да ни накарат да изпитаме завист, и ние ги купуваме.
Завистта е най-добре спокойно да се разгледа отстрани и да се ориентираме какво се случва. Да се опитаме да разберем, какво конкретно искаме да променим, необходимо ли ни е това изобщо и защо.
Завистта може да се превърне в помощник, ако правилно се отнасяте с нея и я превърнете в инструмент за постигане на собствените цели.
Но чувството за завист задължително трябва да се преценява трезво.
