Може би във всеки семеен шкаф се намира специален скелет. Да го изваждаме ли на бял свят или да остане скрит от семейството, решавате само вие.
Не преди да разкриете тайната на детето, добре помислете, няма ли да нараните психиката му. Какви тайни няма смисъл да се споделят с децата?
Сега, дори в масовата популярна психология специалистите пишат, че децата са пълноценни членове на семейството, и съответно на тях трябва да им се посвещават всички семейни тайни.
Първата част от твърдението е абсолютно вярна, а със следването на втората, не трябва да се бърза. Има неща, за които е по-добре да се мълчи пред децата.
1. Майчини мъки
Ако бременността ви е била много трудна, а раждането е било особено мъчително, разбира се, тези спомени ще ви останат за цял живот.
И е възможно да планирате да запознаете своето дете с тази история, стига то малко да порасне. Но знайте, че тази информация не е за детските уши.
Макар и послушните майки, четейки статиите на психолозите по тази тема, може да си помислят, че трябва да са честни докрай с децата, и съответно могат да си позволят да опишат в цвят, колко тежко е било износването на бебето.
„Знаеш ли колко се мъчих и страдах, за да се появиш на бял свят“ – ето от такива разкрития на майчини тайни детето може да развие силно чувство за вина.
2. Родителски страхове
Възрастните също се боят. При консултации с психолог също се установява, че страховете им са същите, както и при децата – от тъмнина, от самота, от крадци и дори чудовището, живеещо под леглото.
Разбира се, сериозните чичковци и лели в страха си не бягат от страшното и неизвестното, както правят децата, а просто изпитват силен дискомфорт.
Например, когато съпругът заминава в командировка, майката започва постоянно да се навърта около детето. В това няма нищо страшно, докато не разкрие своята тайна – „Да отидем да спим в нашата стая, защото ме е страх“.
Не е трудно да се досетите какво ще сътвори детската фантазия, когато след няколко дни на детето ще му се наложи да се върне да спи в своята стая.
3. Тайната на раждането
Има една малка тайна, която на майката понякога много ѝ се иска да разкрие на своето дете, за да възтържествува справедливостта.
„Всъщност баща ти не искаше да се раждаш“ – тази фраза може да се върти в съзнанието ви, дори и в случай че бащата на детето активно участва във възпитанието на детето. Не, забравете за нея, поне до навършване на пълнолетие на детето.
4. Това ще е нашата малка тайна
Понякога някой от родителите решава да получи подкрепата на детето, като му казва да направят така, а на мама/ татко, да не казват.
Естествено то се съгласява да приеме такива откровения и обещава да съхрани страшната тайна. Но едновременно с това започва да страда и чувство за вина от това да не се казва, защото обича еднакво и двамата си родители.
5. Уважение към учителя или възпитателя
Ето един от най-важните аспекти на успеваемостта на децата в училище или адаптация в детската градина. Често се случва родителите да критикуват подхода на учителя или възпитателя към работата му.
Това може да отблъсне детето от училището или детската градина и да го накара да откаже да ги посещава. Ако не сте съгласни с работата на учителя или възпитателя, можете да ги обсъждате със съпруга, без детето да ви чува.
