Когато родителите разберат, че детето е с повече способности от своите връстници, те започват да изпитват противоречиви чувства.
От една страна, мама и татко се гордеят със своята рожба – в семейството расте истински талант.
От друга – се страхуват за неговото бъдеще и не знаят какво да правят по-нататък за пълноценното развитие на способностите на детето.
Тревогата на възрастните по този повод е оправдана, защото надарените деца трябва да се възпитават със съблюдаване на определени условия.
Сред тях са правилен дневен режим, пълноценен отдих, търсене на истински приятели, умения като на възрастен, завист и конкуренция от страна на връстниците, нарцистични проявления у детето.
По какво се различават надарените деца от всички останали, как правилно да ги възпитаваме?
С какви трудности се сблъскват родителите по време на трудния път на откриване и развитие на талантите на децата?
Надарено дете – кое е то?
Надарените деца са с високо ниво на развитие и способности.
От ранно детство те са много любознателни, интересуват се от най-различни неща и събития.
Обичат да се задълбочават във всяка тема, шокират родители и педагози с неочаквани и дълбоко смислени въпроси.
Разсъждават, използвайки логика и други аналитични методи.
Родителите разбират, че детето е надарено, ако с израстването става очевидно, че неговите способности излизат извън рамките, отговарящи на възрастовите норми.
Например, надареното дете може да започне да говори, да чете, да декларира или съчинява стихове в ранно детство.
А също и да разбира от точни науки или да създава със собствените си ръце неща, които дори възрастните учат с години.
1. Чувствителност към критика
Възпитанието е процес, който включва обучение, похвала и критика. Отношението на децата към последното може да бъде най-различно.
Ако родителите разбират, че за грешките на детето трябва да критикуват не него като личност, а самата постъпка, тогава детската психика не се подлага на отрицателно въздействие.
В обратния случай децата могат да страдат от негативните оценки на своята личност отстрани.
Това се проявява в понижаване на самооценката и увереност в себе си, поява на усещане за ненужност.
Ако постоянно критикуваме детето, то ще започне да си мисли, че е лошо, неспособно и неумело.
Надарените деца са склонни да приемат критика твърде близо до сърцето.
Това се обяснява с факта, че от ранна възраст забелязват своето отличие от връстниците.
2. Не си прощават грешките
Надареното дете расте с усещане за собствена уникалност.
Затова и когато прави нещо не както трябва, това може да нанесе удар по самооценката му.
Когато средностатистическото дете прави грешки и не се обвинява за това, то надарените деца не си прощават, когато сгрешат.
За него да сбърка, е равносилно на загуба на собствените си способности, означава и край на неговия талант.
3. Разсеяност
Надарените деца често са разсеяни.
Причина за това са особеностите на тяхното мислене, витаят по-често в облаците от връстниците си, размишляват на дълбоки интелектуални и творчески теми.
Потопени в това, което им харесва, те често изпускат възможността качествено да изпълнят съвсем обичайни и необходими неща.
Не следят за реда в стаята си, не се грижат за външния си вид, забравят да сложат в раницата си нужните книги и тетрадки.
Да се подготвят да съберат всичко необходимо за отговорно мероприятие.
