Родителите обичат своите деца, искат да ги обезпечат финансово, правят за тях всичко, което е по силите им, и ги защитават. Но понякога желанието да ги направим щастливи може да не доведе до най-добрите резултати.
Възможно е прекомерно да ги хвалим, твърде много да ги защитаваме и много да ги глезим, и така рискуваме да ги превърнем в егоистични и неспособни да мислят или да правят нещо самостоятелно млади хора.
Разбира се, никой не иска да превърне детето си в такъв човек. Но как да разберем не сме ли стигнали твърде далеч в угаждането на прищевките на детето?
Разглезено дете – как може да се стигне до там
Разбира се, всяко малко дете недоволства, постоянно иска нещо и ако не му бъде дадено, изпада в истерии. Такова поведение е нормален способ за децата да заявят своята независимост. Но е важно как родителите реагират.
Разглезеността започва, когато детето започва по свой начин да управлява възрастните. С други думи, то е разглезено не защото капризничи, а защото постоянното мрънкане помага да получи това, което иска.
Разбира се, при всички деца има добри дни и такива с отвратително поведение. При всички родители има дни, когато допускат да не се спазват правилата и реда.
Когато обаче капризите, недоволството и лошото поведение се превръщат в постоянно повтарящо се поведение, тогава възниква проблем. Родителите могат да започнат да се обвиняват, че не са искали да разглезват детето. Но прекомерното разпускане, тоест изпълнение на всички прищевки на детето може да доведе до неговото същинско разглезване.
Добрата новина е, че това не е напълно по вина на възрастните. Децата по своята природа са егоцентрични и егоистични. Те проверяват, възможно е да бъдат доста неприятни и да са с много лоши маниери.
Признаци, че детето е разглезено
За да разберем как стоят нещата, следва да си зададем няколко въпроса:
- Обикновено се отказвате от това, което сте казали на детето, вместо да използвате забрани и ограничения през деня?
- Позволявате на детето редовно да се намесва в разговорите на възрастните.
- Продължавате ли да купувате играчки и подаръци, за да предотвратите истерия и да направите детето щастливо, ако домът ви е пълен с такива?
- Постоянно помагате почти във всичко на детето.
- Непрекъснато го хвалите, казвате му, че се гордеете с него, дори и за най-незначителните неща? То е най-доброто на света, най-красивата принцеса? Да, детето е изключително, и го обичате прекомерно, но постоянните разговори за това, че е най-добрият във всичко и по-добър от останалите, могат да доведат до това, че детето си създава по-високо от реалното мнение за себе си.
- Избягвате посещения на обществени места с детето, защото не можете да издържите на още една неприятна сцена?
- Вашето дете никога не е доволно. Според учени от Кралския християнски колеж в Лондон, разглезените деца винаги ще изискват повече. Прочели сте им четири книги, а те искат още. Позволявате им да си лягат късно, но след това недоволстват, когато най-накрая все пак ги изпратите в леглото. Когато му дадете яде следобед, то пита дали може още. Разглезеното дете никога не е доволно или благодарно за това, което вече има. То винаги иска още и не разбира какво е умереност, граници или значение на думата „стига”.
Ако сте отговорили утвърдително на няколко от тези въпроси, то е възможно да отглеждате малък глезанчо, и с това ще трябва да започнете да се борите своевременно.
Как да се борим с разглезеното дете
Желателно е да решим проблема с разглезването веднага, след като започнем да забелязваме неговите признаци. Колкото по-късно започне процесът на корекция на поведението, толкова по-трудно ще бъде.
Какво е решението
- Да намерим баланс;
- Да установим постоянни ограничения – децата, които имат ясни граници, се чувстват в по-голяма безопасност и с по-малка степен на вероятност постоянно биха искали нещо. Не е толкова важно какви правила са приети, важно е колко последователно ще ги прилагаме.
- Пренасочване на вниманието – още една отлична уловка – да пренасочим вниманието на детето, за да се заинтересова от нещо друго, например, от любимата си играчка.
- Игнорирайте истериите – ако детето изпада в истерии, когато не постига своето, игнорирайте плача, докато не завърши. Веднага щом разбере, че истериите не привличат необходимото внимание, то вероятността от повторение намалява.
